Skip to content

Равнища на уплътняване – относно буквите Й, Л, М, Н, Р, Ю И Я

юли 7, 2013

Когато писах постинга за математическите думи, нямах представа, че ще доведе до повече разбиране на пространството. Досега съм мислил предимно върху силите и върху структурата, но за съществуването на нещата е нужно да се строят (сътроят) сили, построения и пространства. Само тогава събитията се осъществяват.

Има място (в Северозападна България думата е «место» с ударение върху О, което показва, че основното свойство на местото е неговата спосоност да съдържа). То е първично, безпричинно и винаги присъстващо. Всяко нещо се нуждае от място, за да бъде. Но мястото е неоформено. В него не могат да се отличат посоките, нито положенията. То е като твърд диск на компютър, преди да бъде форматиран, оформен. Същото нещо е потребно да се направи и с мястото, за да се превърне то в пространство и да може да се използва за осъществяване.

Буквата О е мястото и по-точно – частта от мястото, в която се осъществяват събитията. За форматирането на мястото е нужен образец с ритмично поведение, който да го изпълни, да го превърне в твърд, в опора за градеж. Има букви в българската азбука, които се отнасят именно до това. Но е потребно да се помни, че зад буквите има много сложни замисли и начини на поведение, за които нашето съвременно съзнание е силно ограничено. Буквата е само далечен и блед образ на онова, което се крие зад нея, така както е нашата сянка не само за тялото ни, но и за личността, общественото ни положение и изобщо всичко за един човек.
Тези толкова важни букви са Й/ь, Л, М, Н, Р, Ю и Я. Не знам от сега дали това е действителният им ред, а и не е толкова просто това да се определи, но вероятно можем да се доверим на стотиците поколения, които са имали време да подредят правилно азбуката ни.

Постоянното звучене на буквата Л, М, Н или Р изпълва мястото с възможност то да се използва за строяване, като всяка буква се отнася до различно равнище на уплътняване.

Буквата Л се отнася до телесното (материалното) равнище. Когато замисълът, вложен в Т, се пресъздава от силата Е в степента на плътност Л, тогава събитията добиват материална форма. Когато се съсредоточавам върху Л като степен на уплътняване, имам добър и цялостен поглед върху физическото си тяло. Тук единството на света е най-стеснено и ключовата дума е ЛИЧЕН – за отделното.
Буквата М се отнася до по-фино равнище на уплътняване. Там, където е УМът. УМ значи въвеждане в плътността М, равнището М. Там са и Мислите. Ключовата дума е МОЙ, което е различно от личен по съвсем фин начин. Опитите ми да се съсредоточавам върху буквата М като степен на уплътняване довеждат да появата на бучене като от електрически трансформатор. Чел съм за него, че съпътства задълбочените медитативни състояния.

Още по-ниско равнище на уплътняване се описва от буквата Н. Ключовата дума е НАШ.

Буквата Р определя съвсем ниска степен на уплътняване, където съответствието на УМ е УР. Към това равнище се отнасят също РА и ХОР, като вероятно последното им значение е на богове. По-скоро са явления от рода на ума и разума, на чувствата и емоциите, но от много висша плътност. Ключовата дума е РОД, РОДОВ.

Й/ь, Ю и Я са също такива равнища, но до тях, вероятно, разумът не може да стигне – все едно тялото да опознае ума.
Като се има предвид, че З е двойно наслагване на С (което е обединяване), може да се допусне, че разумът е трансплътностно явление. Чрез него умът има възможност да достига до РА, както и РА да озарява ума. Употребата на УР не е достатъчно развита при хората, както всъщност и тази на УМа.

й

л

м

н

р

ю

я

а

ай

ал

ам

ан

ар

аю

ая

ъ

ъй

ъл

ъм

ън

ър

ъю

ъя

о

ой

ол

ом

он

ор

ою

оя

у

уй

ул

ум

ун

ур

ую

уя

е

ей

ел

ем

ен

ер

ею

ея

и

ий

ил

им

ин

ир

ию

ия

 

 

 

Това са възможните части на думите, които показват, че нещото става реалност (проектира се) на съответното равнище на уплътняване.

Без да претендирам за изчерпателност, само си размишлявам. Думи като покой, застой, запой, завой, повей, развой, побой, ратай показват пълното уплътняване на събитията. Това са съществителни, който не могат да се пипнат – те показват поведението на материалните обекти. Да си материалист се счита за ограничено, а съвсем ограничено е да се впрягаш за пвоедението на материята. Затова Й е най-плътното равнище – поведенческото.

Кал, тел, чувал, козел, петел, обител, пепел, кол, дол, сол, мазол, цървул са обекти на физическо равнище.

Дом, ум, наем, заем са съществителни, но те са умозрителни.

Така може да се продължи. Това тълкуване може да не е напълно стройно, но съм сигурен, че е във вярната посока. До тук ги разглеждам само като наставки, а е вероятно те да имат подобно значение и като други части на думите.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: