Skip to content

Квадрат с кръст и други тълкувания

юли 7, 2013

КВАДРАТ С КРЪСТ

Дълго пренебрегваната от мен фигура квадрат с кръст се показа с много ценно съдържание и свойства.
Употребих определено количество сироп от бъз (препоръчвам го на всеки, тръгнал да търси истини), запалих ароматни свещи и пръчици – обстановката ме предразполагаше да съм напълно спокоен. Пуснах си hemi-sync и взех в ръце квадрата с кръст, който преди повече от година си изработих от тел. Онова, което си поставих за цел по време на този сеанс, беше да разбера същността и да усвоя употребата на тази фигура.
Визуализирах енергиите й, които се вливаха в мен, и започнах да усещам нещо като силна жега в цялото си тяло. Беше приятно и знаех, че нещата се случват. Не след дълго вече не усещах граница между мен и фигурата.
Не очаквах нищо конкретно, но все пак бях изненадан от онова, което ми се разкри. Попаднах в пространството, където обитават умовете. Всички умове бяха тям. Можех да избирам през чия гледна точка да наблюдавам. Всички те бяха част от нещо по-голямо, но имаха и предели. Освен умовете, можех да се включвам и към съзнанията, но там беше много шумно и пълно с петнисти обекти – правилни форми не видях.
Можех да ги огрявам със светлината на просветлението и състраданието, без това да ме изчерпва още повече, че имаше и други, които го правеха. Заедно с тези неща от светлина прогонихме много мрак.

kv 1

Ето какво разбрах за тази фигура: центърът й е пресечната точка на умовете. „Т“ е умът и движението му – самата логическа структура е хоризонталната черта, а проекцията й в света е вертикалната. Описал съм го в тази статия.
След това бях блажен.
P.S. Забравих да кажа едно-две много съществени неща. На два пъти изчезнаха всички образи, а на тяхно място се стелеха ефирни нишки като от козунак. Те бяха бяло-синкави. Като накъсани на парченца облаци бяха. Това беше съвсем друго ниво на съзнанието.
Знаех напълно убедено, че мога не само да знам какво става във всеки един ум и всяко едно съзнание, но и да му влияя. И това ако не е източник на мощ.
И много бих искал всички да се научат да употребяват тази фигура, защото тогава всичко ще е открито и няма да има затънтени местенца в нашите умове, където да се въдят плесени – всевъзможни тайнички и мерзости.

УМЪТ НА ЕДИН Е ДЕЙСТВИЕТО НА ДРУГ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЕДИН Е УМА НА ДРУГ

Магурската философия по въпроса за мислите, действията, живота, вселената и всичко останало. Фината формула на щастието и страданието.

Пространството е онова, в което съществуваме. То съдържа всичко и всичко обитава него. Но то е било първоначално място, защото мястото е единно и неделимо. Първичното осъзнаване на съдържимото поражда размерността и превръща мястото в пространство. Поради това пространството не е гладко, а е квантувано – на порции е.

kv 2

А кубът с размерност 3х3х3 кубчета е неговият смисъл, същност и символ. Защото е тримерен като света ни, защото стените му са 108 и всяка една от тях отговаря на едно от изначалните състояния.

kv 1

Ето, „Т“ е умът. Той се състои от съдържание и действие, което го проектира върху света. Защото съдържанието само по себе си не е ум. Само съдържанието, което поражда движение, е ум.
Различните „гледни точки“, в които може да се постави умът и неговата проекция определят осите на пространството. Умът (продукт на осъзнаването на съдържимото) създава структурата на мястото и го превръща в простраство.

 KV 3

Целият космос е един съставен куб, в който живеем. И той е съставен от много умове, той се определя от тях. Както се вижда от куба с цветните вътрешни ръбове, умът на един е действието на друг и действието на един е умът на друг. Моите мисли определят чуждите действия, а чуждите действия формират моите мисли. И тази верига няма начало и край, затова и последствията от всяка една мисъл, дума и действие са така дълготрайни – те постоянно се „прераждат“, сменайки формата си. Всъщност, това ми напомня на пътуването на светлината през пространството – електромагнитна вълна, която се самоиндуцира.
Умът на един е деиствието на друг и действието на един е умът на друг. Това е фина и елегантна формула, която показва защо се случват едни неща, а не други. Но тя е и страшна – показва, че съдба няма. Има само последствия и въздействия. Няма Бог, който да управлява животите ни. Съвкупността от всички нас – това е и Бог и съдбата. Тази формула ни показва кой е истинският виновник – ние. И от кого зависи всичко – от нас. И, доколкото има бог, то той е толкова всеобщ, че няма дори име, няма личност, няма воля, няма идентичност. От него нищо не зависи, той не може да ви чуе, на него не се осланяйте. Той е просто онзи търбух, в който се помещаваме, и онази съвкупност от механизми, които карат нещата да функционират. Всичко останало сме ние и само от нас зависи животът ни.
Коефициентът на въздействието на умът върху действията и на действията върху ума не е задължително единица. Може да е много малък или много голям. Това зависи от степента, в която ни „пука“ – доколко сме заблудени, че привидностите ни касаят. Ето един начин да се прекъсне безкрайната иначе верига на последствията – не се вкопчвайте в тях, не им давайте храна, не наливайте масло в огъня. А другият начин е от сравнението със светлината – „светлината“ на последствията трябва да бъде „погълната“, за да бъде „угасена“. Състраданието може да направи това.
И, ако ти си тръгна, то е защото това се роди първо в мислите ми. И, ако това се роди в мислите ми, то е защото ми повлияха действията им. И, ако действията им ми повлияха, то е защото се впечатлявах как ме приемат. И всичко, което стана, не е онова, което исках. И не е вярно, че „така е редно, писано и по-добре“. А само е продукт на глупостта.
Който желае, нека разбере.
Когато правя нещо с любов, това благославя мислите ви, а те благославят действията ми. Когато мисля за вас с любов, това благославя действията ви, а те – мислите ми.
О, Магура, има ли мъдрост, която да не се намери в теб?

СЪЗНАНИЕ

Съзнанието е с божествен произход.
Рисунките от Магура придобиват още по-пълен смисъл и разкриват прекрасни приложения.

В последно време се занимавам със съзнанието и подсъзнанието си. По-конкретно ме интересуват представите и очакванията – как се формират, къде се „складират“ и какво пораждат.
Те формират живота ни и затова е много важно да се познават. Следвайки ги, ние сме в едно състояние на несъзнателност – доверяваме им се и ги оставяме да ни ръководят.
Установих, че представите, които се намират в подсъзнанието, се материализират.
При себе си виждам подсъзнанието като мазе, където май никога не съм влизал. Достигнах до виждането, че трябва да внеса съзнание вътре – като да пусна светлина там. Да осъзнаеш подсъзнанието си е полезно. Това е крачка към съзнателното пребиваване.
Снощи успях да почистя множество стари неща от там, които не искам вътре. Това породи един кошмарен сън с участието на всички тези неща. Умирах от студ, но бях целия облян в пот. Все едно като лекуване на грип. И е точно такова – болест, която ни кара да я възпроизвеждаме в живота си.
Трябва да предупредя, че има нещо като реминисценции – облекчението не настъпва моментално, а има период, в който се освобождават напреженията. После, обаче, откриваш, че стари проблеми вече не са ти никакви проблеми. Така можете да се излекувате дори от физически страдания и болести – защото те първо се формират в подсъзнанието.
При заниманията си със съзнанието видях и отговарящите му фигури от Магура:

saznanie

Вероятно не е никак случайно, че са от типа на божествените фигури:

 figuri-Model 1

Става ясно от къде идва съзнанието, проводник на какво е то. Какво трябва да правим с него и как да го развиваме.
До тук съм достигнал до виждането, че мога да придам на всяка своя характеристика формата на съответсващия й магурски символ, защото това са изначално правилните им форми. В последствие се натрупват деформации, което ни прави все по-откъснати от първопричината.
Тази статия е особено важна за тълкуването на рисунките от Магура, затова я слагам тук – да се види. По принцип е за специализирания ми блог.

УР И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАС

В статията си „Равнища на уплътняване“ изказах виждането, че част от буквите ни отговарят на равнищата на осъществяване, през които преминава всяко нещо, което е част от Вселената. За да се осъществи на равнището на действието (Й/Ь), нещото трябва преди това да е осъщствено на телесното равнище (Л). За да е осъществено в него, преди това то трябва да е било осъществено на равнището на ума (М). Преди това е равнището на Н, където е „хранилището“ на свойствата – там съществуват устойчиви проявления на равнището на ур (Р), който се явяват като мисловни уклони и нагласи.
Не ми е изветно какво има над УР, но той се явява като достатъчна степен на осъзнаване. Ур поражда образите – те се раждат в него и от там започват пътя си към осъществяването. Затова може да се каже, че ур е отговорът на въпроса „Какво съм?“.
Устойчивите урствени образи се уплътняват чрез допълнително усукване на нишки около тях и се проявяват в Н. Затова свойствата ни завършват на -ЕН, защото са осъществени в Н, а Е е осъществяващ лъч. Чаровен, грозен, умен, грамотен, силен, дребен, злобен, интересен, прекрасен и т.н. Н съдържа отговорите на въпроса „Какъв съм?“.
Устойчивите, както и бързо преминаващите, урствени образи достигат до равнището на уплътняване М. У е буквата на въвеждането. Ур е способността за навлизане и работа в степента Р, а ум е спосодбността за навлизане и работа в степента М. Така тези образи тават част от М, където са достъпни за ума. Те се проявяват като мисли, нагласи, чувства, отношения, желания, страхове и др., като всички те са достъпни за ума и може да се твъди, че са негови проявления. Най-малкото, те са му сродни. Работят по същия начин и в тях няма и зрънце мистика, непознаваемост и неуправляемост.
Умът се осъществява чрез телото, което според много хора е най-нисшата степен на съзнанието. Да си телесно вгледан не е най-нисшата степен. Има една по-нисша – да си вгледан в деятелностите. Ако си глупак, когато си се отурил по тялото, то си стократен глупак, когато си се отурил в участието му в различните неща. Това е равнището на Й. С него е свързана и думата ХУЙ. Й накрая означава осъществяване в равнището на деятелността. Затова и ХУЙ има обидно значение. Той е представата за затъпяване и безпътица и често се съпътвства от недобри прилагателни. Духовното развитие на човека спира при настоятелното му вглеждане в това равнище. Й-равнището дава отговорите на въпроса „Кой съм?“.
За разлика от ХУЙ, думата КУР в езика ни не е натоварена с лош смисъл и няма изрази, в които тя да върви с недобри пригателни. Тя се отнася и към съвсем друг светоглед и подход към живота, който не изключва половата деятелност, но я осъществява в друга светлина.

dusha

Преди много време тълкувах тази магурска рисунка като човешката душа/ построението на човека, което се осъществява. Сега вече мога да допълня защо това е така. Тя представя две отвесни съвкупности. Тази вляво е на действителностите, като се започне чак от единението с всичко и се стигне до ежедневието. Тази вдясно е способността за действие в съотвената действителност. Много привлекателен е замисълът на нарисувалия я да покаже, че има способности за действие, които обхващат две действителности. Това позволява две неща: постепенно уплътняване в посока към Й чрез съзнателни или несъзнателни действия – провеждане на изначалния промисъл; осъзнаване – например, трепетите са мост между тялото и ума, мисленето си е само в полето на умственото, а някакъв по-висш вид мислене (може и съсредоточаване) е мост между мисловното и душевното.
Не знам точните способности за действие и затова не съм ги нанесъл в дясната отвесна поредица.
Урът е по-висш от ума. Затова осъществяването трябва да върви отгоре-надолу. Урът може да се разглежда като вдъхновението на ума. Неговото отношение към ума е такова, каквото е отношението на ума към тялото.
Когато се опитваме (а ние го правим постоянно поради внушения и неразбиране) да влияем в обратен ред, се получават лоши неща. Това е показано и в езика ни. МРА – когато М се опитва да задава поведението на Р. Много нагледни примери са МРАЗ, МРЪСЕН, МРАК, МРАЗЯ, МРЪВКА, СМРАД. А също и СМЪРТ, МЪРТЪВ, МЪРША, МЪРСЯ, СМЪРДЯ. Тук трябва да се помни, че буквата Ъ не променя смисъла, а осъществява прехода между различни по съществото си неща – в случая – от М към Р.
Това е било разбирано много добре и с него са се съобразявали. Можем да се съобразяваме с него и днес, но това не е изгодно за много хора. Понякога не е изгодно и според собствените ни представи или поне се опитват да ни накарат да вярваме, че е така.
МАГУР е онзи, който е маг на ура – способният в ур – който умее да работи с него. Затова и името на Магнаурската школа не е много различно. Знанието, което добих, е, че учението от Магура ни дава необходимото познание за живот в съзвучие с ур – както и трябва да бъде, както и тялото има поведение според ума.
Ур може да се представи като светла сила. Р е първото равнище, което се образуват използваемите сили – те са в нужнта степен образни – силата е така спрегната там, че с нея вече може да се гради. В действителност, не може да се осъзнае нищо повече от това. Над него са дивите сили и мястото. Те не подлежат на опознаване.
Цялото нещо е като една къделя – безформена топка от вълна. От нея се тегли нишка, която се получава чрез спрягане – най-тъничките и неизползваеми в този си вид нишчици на вълната се осукват неколкократно, с което се получава много по-груба и плътна нишка. Това става с помощта на хУРка и вретено. Имената и двете не са случайни, а напълно закономерни. От тази новополучена нишка могат да се спрягат други нишки и накрая да се плете дреха. По същия начин се осъществява и промисълът – чрез спрягане на сили, което изглежда като все по-плътна телесност. Но само изглежда, защото ако започнете да го разпрягате, то ще изчезне без остатък – ще останат само първичните нишки на силите.
И, понеже това е било разбирано много добре, магурските хора са били проводници на ур в живота си. Вдигнатите ръце над главата са образа на ур, който навлиза в живота. Рисунките, които се състоят от кръгче и краче, са силите. Затова човекът с вдигнати ръце в полукръг над главата кани ур да вдъхнови живота му. Ур е духът, той е съставящото начало, той вдъхновява, той носи ред и подредба. Той е основата на живота. Преди ур няма живот – няма съзвучие.

Магът на ур е единен и съзвучен, удовлетворен и щастлив, успял и съзидателен, здрав и силен. Той няма нужда да търси, защото всичко е в него. Той не може никога да познае смъртта и разложението.
Има и поне още един вид маг – маграбалът. Това е онзи, който е овладял равнището над ур. Но това едва ли е постижимо за нас.
Не е по основния замисъл на статията, но го намирам за привлекателно: какво е мъж и какво е жена. Мъжът е пренасяне на М в Ж, а жената е осъществяване на Ж в Н. Те са, в действителност, свързани и се явяват части от една дума. Това мисловно построение води до извода, че ОМЪЖЕНА е цялостна.
И накрая: този блог бележи началото на завръщането на магурското учение в неговата цялост. Той дава основните разбирания и виждания, които са потребни, за да се постигне МАГ-УР. Това не струва нищо и никога няма да струва. Ако след време се появят хора, които искат отплата за воденето към УР, то помислите им не са чисти и не им вярвайте. Също така, Магура никога не е била йерархия. Там няма никакви братства. Всеки си е сам за себе си и свободен да бъде такъв, какъвто му е потребно. В магурското учение няма правила и няма предписани начини на мислене и поведение. Всеки си знае сам за себе си. И никой да не слуша другия. Не вярвайте, а мислете, търсете и преживявайте. Грижете се за разширяването на съзнанието си.
От няколко дни реших да не използвам повече чужди думи, дори когато мисля. Това е възможно и напълно постижимо. Ние, българите, можем да кажем всичко. И нямаме нужда от чужди думи, които да развалят съвършения ни език. Ако не сте убедени -прочетете статията отново 😉

КАКВО Е УМ

um

Със знака на ума и съсредоточаване върху него можах да добия ново разбиране за него, което не можах да открия в никоя книга до сега.
Умът е като някакво нископлътно поле, изтъкано от възможност. Изглежда, че умът е силно зареден с възможност. Това му дава способността да следва всяко колебание.
Полето на ума няма собствен образ, то е потенциално – готово да последва всеки модел с такава бързина, каквато е по силите му според заряда му. Това, което разбрах за него, е, че той е подобен на сияйна вода.

 um2

Ра е сиянието. То почти не достига във всекидневния свят, защото първо преминава през действителността Н, където има устойчиви образи. Те го пречупват, отразяват и препречват. Онова, което достига до ежедневието ни, са само сенки и „слънчеви зайчета“ от РА.
Умът не е тези образи, но те влияят на поведението му. Умът е като чувствителна материя, която регистрира лъчите РА в себе си и тяхното движение. Ако Ра е като въздуха, то М е като гъста течност, в която за кратко остават следи от движение. Той е като сияйна вода, в която са потопени предмети. Те определят как ще се движи сиянието – как ще се развиват мислите.
Ако ги няма сетивата, не само петте, но и шестото (което уж само някои хора имат), тогава умът е в покой, въпреки целия си потенциал. Но сетивата вкарват колебания в М, а умът е ги следва. Той им дава движението в М. Тези нишки на движението срещат по пътя си образите от Н и така възприятието не е никога чисто, а винаги е изкривено. Затова и нишките на мисълта рязко скачат от едно на друго. Те се удрят в подводните камъни на нашите съзнание и подсъзнание.
Малко хора си дават сметка за това. Тяхната сияйна вода толкова е свикнала с включванията в нея, че спира да ги забелязва. Но има два пътя да ги забележим. Единият е, като следим промените на мислите си – тогава ще опознаем предметите, който предизвикват тези промени. Това става чрез съсредоточаване – опитвайте се да задържите мисълта си целенасочено върху едно нещо, в една посока. И следете отскачането й. Когато се усетите, че мисълта се е отклонила, опитвайте се да се върнете по същия път назад към основната мисъл. Така за не много време ще добиете усет за образите от Н – нагласи, наклонности, навици, намерения. Другият начин е да опитвате да сливате ума си с някакви образи. Аз правех това с магурските фигури, за да ги опозная. Тогава цялата сияйна вода се опитва да приеме същия вид. При това „камъните“ се оголват – те започват „да ръчкат“. Тогава можем да си дадем сметка за тях. Освен това умът ще опознае и границите си – те също са изтъкани от Н-образи – това е егото. Водата ще усети буркана, който й пречи да заеме желания образ. Дотогава водата не си е давала сметка, че е затворена в ограничен буркан.
Така се опознават ума и Н. След това ще видите, че нашите действия, тялото, емоциите, чувствата и мислите са само сенки и слънчеви зайчета. Те са въображаеми. И че в тях не си заслужава да се влага много.
Ако досега сме вярвали, че отблясъците по стената са действителност, то нека сега погледнем към слънцето.
За тези неща не може да се говори особено точно. Опитах, постарах се, но не може. Все пак може да се сподели донякъде опит и да се предаде частично разбиране.
Особено тук е разбирането за това какво е ум, защото това никъде никой не е обяснил. Дори и будистите, които цял живот се стремят да го обуздаят и просветлят. Мисля, че възможностите на магурското учение и неговите изображения са много по-големи от тези на другите учения.

ПРЪСТЕНЪТ НА ПОЗНАНИЕТО

Направих няколко нови магурски фигури от глина и ги използвах в нещо подобно на медитация над тях. Това ми помогна да открия нови неща.
Преди знаех, че всяко съществуващо нещо има три неизменни съставки – замисъл, сила и пространство, в което да се осъществи. Могат да бъдат наречени още душа, дух и тяло или построение (структура), енергия и възможност. За мен те бяха най-дълбокото семе на съществуването, защото няма нужда от нищо повече, нито по-малко от тях трите заедно е достатъчно. Това е, което бих нарекъл Бог.
Но тези три неща имат странно поведение – промяната във всяко едно от тях променя останалите две, а това на свой ред променя другите. Следователно те се намират в непрекъсната взаимосвързана промяна, която никога не може да бъде определена. Те са основата на съществуващото, но никога не са в покой. Промяната на силите променя постронието и пространството. Промяната на пространството променя построението и силите. Промяната на построението променя силите и пространството. И това не престава да се случва.
Как може основата на света да е толкова променлива? Тези три неща не могат да бъдат опознати поотделно, защото не могат да се отделят едно от друго. А не могат да се опознаят и в своята взаимовръзка, защото тя постоянно се променя. Те образуват една стена пред познанието.
Те имат поведението на едно живо същество – едно да се промени, променя се всичко. Затова се наложи да осъзная, че те не са основата. Основата е зад тях, но те са плътен пръстен на познанието около нея.

prusten

Тези три са едно цяло, а то е това вътре – истинската основа. Затова трите са неделими едно от друго. Просто на следващото равнище едното се проявява като три. Това напълно съответства на магурската математика – според нея при първия преход от едното се получават три.
Този триъгълник е повърхността, от която става излъчването от едното. Той е „вътрешната повърхност“ на Р-пространството. Илъчването от него е РА. Способността той да се възприема и осмисля е УР. Този триъгълник е лицето пред нас на вътрешната непознаваема същност. Вътрешната същност е непознаваема, защото няма особености. Едва, когато тя се проявява като три същности, тя придобива особености и е възможно да се осъществи.
Понеже от вътрешната същност извира всичко, то тя в действителност сияе чрез повърхността на триъгълника.
За мен този триъгълник е Бал – сияйният, от който идва всяко лъчение.

 mandala 1

Това ми позволи да разбера още за Звездата на Маграбал. В звездата има един кръг, който е отделен с непреодолимо пространство от останалото. Смятам, че това пространство е точно плътният пръстен, отделящ познаваемото от непознаваемото, за който писах по-горе. РА е вътрешната окръжност на звездата, от която произлиза лъчението й.
Отвъд пръстена на познанието се намират Ю и Я действителностите.
С Ю имаме съвсем малко думи: юнак, юмрук. Може да има и още някоя. И двете показват някаква огромна, нагмогваща всичко, сила, която се проявява чрез тях. Това е силата, идваща от Я, като Ю само я прехвърля през пръстена на познанието. Вижте добре образа на буквата Ю.
В Магура има няколко рисунки, които са свързани точно с това:

  kv 4

При тях няма „коланче“ през средата на крачето, а водоравната чертичка е в края му. Това означава, че идващото от кръгчето се влага в чертичката. Водоравната чертичка е промисълът, който подлежи на осъществяване. Смятам, че това е първообразът на буквата Ю. Тя съдържа замисъла на  нещата.
Т е знакът на промисъла, който се въвежда в съществуването:

 magura8

Това е божетвеният знак. Т може да се намери вплетен в почти всички знаци от пещерата. Но Т е промисълът от нашата страна на пръстена на познанието. За да се въплъти Я в Т, е нужно посредничеството на Ю. Водоравните чертички в тях могат да се наложат една върху друга. Това е още повече възможно, поради пропорциите на знаците. Тогава ще се получи това:

 89

Това са творящи сили, които създават света. Този образ е втъкан в почти всички рисунки на хора (основно на женските образи) в Магура:

magura24

Предполагам, че любов е единственото, с което подходи от нашия свят към Я. А единственото, с което може да се навлезе в Я, е вяра. Но не религиозна вяра, а вяра като чисто упование в самото съществуване. Това би трябвало да е огромна сила, защото всичко идва от Я и единствено чрез Ю достига до Р, откъдето под вида на РА се превръща в лъчи, от които се изтъкава всичко.
Тибетският светец Миларепа е съветвал да станем кухи като бамбук. Целта на това е да провеждаме РА в света си, без да го изкривяваме през всичките образи, който носим в М и Н. Действието в света ни е с равнището Й. Тогава РАЙ е най-чисто провеждане на РА в Й, без изкривявания и замърсявания. Те идват основно от нагласите, настроенията, знанията, убежденията, намеренията.
Затова хората са били „изгонени“ от рая, защото вече това състояние не е било възможно за тях – те са получили знание, което е съвкупност от устойчиви образи в Н.
Истината също принадлежи на Н действителността. Затова истината никога не е абсолютна. Тя е само въпрос на гледна точка. Освободете се от истината. Истина няма – това е личностно възприятие за действителността. А, който предлага истини, лъже – съзнавайки или несъзнавайки това. Да се освободим от бремето на истината, която е само един образ в Н, е голям напредък в развитието ни.
Освободете се и от Бог. Той далеч не е онова, за което ни го представят.
Б е само част от Ф. Б е знакът на онова, което БЪДЕ, което се осъществява. В нашия свят всички е двойствено. За да се осъществи нещо, то трябва някаква част да се подели на две части, знакът на което е Ф. Б взима едната част и я осъществява. БА е душата, която все още е осъществена само в по-тънките светове.
Виждате, че на бог се приписват само добрите дела. Това не е лъжа, защото Б е само половината от нещата. Да направиш добро, значи да направиш и зло, все едно дали го знаеш или не. Затова, всяка добрина негова е и злина негова. Такова сакато полусъщество има нужда от дявол, защото е непълноценно. Дяволът е, в действителност, другата част на бог, за която не говорим. Без бог никога нямаше да има дявол.
Г е половинчатост от Т – промисъла. Всичко се връзва. БОГ е онзи, който частично осъществява половинчата промисъл. Т е рановесие, а Г е неравновесие – само онова, което ни се иска.
Само животът съчетава в себе си добро и зло в неделимо цяло. Ако имате нужда от бог, най-добре е това да бъде самият живот.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: