Skip to content

Дух и душа

юли 7, 2013

Едно от най-красивите неща е отношението – тънки разделителни ивици, които пораждат напрежения в иначе еднородната действителност.

cherta

 

Напреженията са безценни – те задвижват всичко. Те са под прав ъгъл спрямо разделителните ивици. Винаги и незименно под прав ъгъл. Защото напренежието винаги се стреми да се уравновеси с напрежението от другата страна и да затвори „раната“. 
Това задвижващо напрежение е дух. Самата дума „ДУХ“ е много особена. Д е граница – или може да се стигне само до там, или може да се тръгне само от там. Д се явява линията на разделение, от която се поражда напрежението, затова тя е обозначена с Д. У е буквата на въвеждането. Това значи, че напрежението се въвежда. Задвижването на нещата е канализирането на напрежението. Х е буквата на преобразяването, промяната, превръщането. Духът е породеното от границата, което навлиза, преобразявайки се.
Духът е безличен и дори несъщестуващ сам по себе си. Д – от някакво място, У – навлизане, Х – с преобразяване. Нищо не се знае и не може да се знае за духа. Той е едно непрестанно движение, което винаги се превръща. Изключителна концепция. Очевидно, той има само поведение и нищо друго. И се ражда от отношенията.
Най-първото от всички отношения е Т.

magura31

Това отношение със сигурност поражда някакъв дух. Различните Т пораждат различен дух. А Т може да бъде усложнено много.

saznanie1

Така се създават построенията. Това е душата. Душата е навлизането на духа в трайните съвкупности от подредени отношения. Душата също не съществува сама по себе си. Тя съществува от духа, който започва да следва траен път на движението и превъщането си.
Буквите Ш, Щ, Ч, Ц, Ж са производни на Т най-вече смислово, а донякъде и звуково. Всяка от тях показва съвкупност от установени и здараво закрепени отношения. Всички те съществуват в Н-действителността, където се намират трайните и устойчиви построения. Затова и ДУШАта е ДУХ, който следва трайни начини на поведение.
Буквата Ш може да се намери в думата ШУМ. Шумът е съвкупност от какви ли не звуци и това ни пречи добре да възприемаме само желаните. Вертикалните чертички са действията, а хоризонталната е промисълта. Тогава е видно, че Ш е множество от действия, които пораждат някаква идейна цялост. Шумът е прекалено голямо множество от въздействия върху ума. Шумът не може да бъде отделен от ума. Винаги се говори за шум, само когато нещо пречи на ясното възприемане, а то е неотделимо от ума.
Ш е построението, което се получава от съвкупното въздействие на множество различни причини. Такава е и душата – проекция на цялата Вселена с целата нейна история.
Щ е вече друга работа. Цялата тази хаотична съвкупност на Ш е подредена в смислен вид от менталното Т. ЩРАКАМ е много различно от ШУМЯ, то може да се нарече подреден шум. ЩАСТИЕ. То е така да подредим за себе си всевъзможните въздействия на света, че те да хармонират с вътрешната ни установеност СТ и това да доведе до съществуването (усъществяването) Е. А може и да е обратното: според лъчението А от осмислената съвкупност от въздействия на света Щ да направим своята вътрешна установеност СТ такава, че да постигнем съществуването Е.
За Ч и Ц е нужно да мисля още.
Ж има два варианта според изписването си. Ако е като две обърнати едно към друго Ш, в това има много смисъл. Наслагването на звуците от две Ш следва да породи вибрато, което ще произведе звука Ж. Такова Ж следва да означава: съвкупност от неподредени влияния от света навлиза в построението, където става част от него. След това построението поражда влияния върху света на основата на онова, което вече е вложено. Това е нашето съзнание и подсъзннаие, които постоянно се оформят от битието и след това пораждат действия на основата на това оформление.
Това може да е и нашата карма, съдбата ни. Тя зависи не толкова от конкретните действия, а от смисъла, който влагаме в тях. Той пък зависи от начина, по който тълкуваме преживяното. Тогава ЖИВОТ би трябвало да означава превръщането на входни въздействия в изходни. А също и изпълнение на кармата. ЖЕНА трябва да е преобразяващото построение Ж, което е осъществено в действителността на трайно закрепените отношения Н. Много по-назад в статиите стана дума за това, че жената дава душевността на детето, което ражда. Жената е по-свързана с душата, докато мъжът е по-свързан с духа.
Другият вариант е Ж да е като Х е вертикална черта по средата. Тогава то много ще прилича на схематично изобразена магурска фигура:

magura21

Двете триъгълни части може да са напреженията, които трептят между крайните си състояния около едно централно отношение. Това също добре подхожда на смисъла на думите, които започват с Ж.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: