Skip to content

Белоградчишката туристическа парадигма – Докосване през границата (Дневниците на Ма) – равнище на симетрия

юли 5, 2013

На умелия водач е добре известно, че всеки човек е уникален. Всеки има собствен път и се намира на собственото място по него. Всяка гледна точка е неповторима, неповторими са подходите, разбирането, стремежите, потребностите… Затова и всеки нетрадиционен туристически обект около Белоградчик е представен от три основни гледни точки:

– пикник версията е лековата, насочена основно към приятно стимулиране на сетивата на тялото и към разпускане. Тя разкрива материалната красота на околния свят, отвежда на нови и непознати места, натоварва мускулите и изостря сетивата, носи приятни разговори и релаксация. Подходяща е за уморени от еднообразие хора, които не желаят да се задълбочават много;

– равнището на симетрията включва всичко от пикник версията, като темите на разговорите засягат и някои аспекти на неосезаемото с телесните сетива. Умният гид знае как да участва в този разговор – според начина, по който туристът в света на мистиката му указва. Понеже всичко се прави с грижа за благоденствието на туриста, тези разговори никога не могат да имат вида на лекция по определена тема. Те минават от тема на тема според личната потребност на туриста. Равнището на симетрията е чудесна разходка с човек, който ще разбере – кратко прекрачване отвъд;

– hardcore версията е друга бира, както се казва. Не е за всеки и един умен гид никога не би я предложил или изпълнил, дори по настояване на туриста, ако не вижда, че той е наистина готов. Hardcore версията отвежда ума и съзнанието далеч отвъд границата на невидимото. Истаната е, че тези изживявания са напълно лични и в тях водачът не може да е нищо повече от приятел-спътник. Hardcore версията променя съдбата и живота.

Иделано място за симетрично изживяване е пещерата Малки печ, намираща се на Върбовската глама.

Гламите представляват права линия от варовикови хълмове, които някога са лежали хоризонтално на дъното на древното море. В по-късно време земната кора се разцепва, като горните части от земната плоча се изправят под голям ъгъл и така формират стените на Белоградчишкия разлом, а отвътре се подават скалите.

skali i glami

На преден план – Белоградчишките скали. На заден план – част от гламите.

Правата редица на гламите така се е формирала, че сочи право в посоката, в която изгрява Слънцето при зимното слънцестоене. Дали това е случайно или не, няма кой да знае.

glami-redica

Правата редица на гламите, която сочи точно на 27.5 градуса на югоизток

Не стига само това, но целият околен терен образува огромна буква Ф, като Върбовската глама се намира  в средата му.

teren

Огромната буква Ф, изписана чрез самия терен.

Формата на огромна буква Ф има и кръгът, който се намира в самия геометрически център на този своеобразен геоглиф.

krug

Кръгът над Върбово.

Дали е поредното съвпадение или не, но този символ е изобразен и в пещерата Магура преди повече от 14 000 години.

f

Символът Ф от Магура.

Това е символът на Луната с нейното древно име Феба. От своя страна Луната е телесното въплъщение на тройната богиня-майка Ма, която е нарисувана също в Магура.

troinata_ma

Тройната Ма от Магура.

Ако се стилизира образът на Ма, се получава цялата поредица от божествени символи, които са изрисувани в Магура.

figuri-Model 1

Произход на божествените символи от тялото на Ма.

Така става ясно, че Ф е символът на богинята-майка Ма, още наричана от елините Хекате. Очевидно става и, че Върбовската глама е съсредоточието на Ма на Земята. Това допълнително се подкрепи от ред „случайности“ и проучвания, довели до извода, че пещерата Малки печ в дълбоката древност е била светилище на Ма. А това е богинята, която учи на знания, умения и занаяти. Изобщо, посещаването на този древен храм е твърде интересно и наситено със символика.

Преди издигането на гламите те са лежали на морското дъно и през тях са преминавали огромни пещери, някой от който са се разрушили в следствие на това, а някой са се запазили и са се показали. Като цяло, наличните сега пещери в района са само ръкави и галерии на много по-големи подземни пещери от древността. Бивша пещера е и долът,в  който се намира Малки печ, а печът е само едно от нейните древни разклонения. Някога бил на дъното, но след издигането си сега се намира значително по-високо от основата на гламата. Изкачването до там е трудно и натоварващо, но напълно постижимо. Човек с добра физическа подготовка при бърз ход може да стигне до Малки печ за около един час. За средна и под средната физическа подготовка и при спокоен ход са нужни два-два и половина часа, включително почивките. Това не е страшно, защото няма и закъде да се бърза.

varbovska glama

Върбовската глама.

dolove_i_hrebet

В средата – хребет между два дола. Вляво от хребета – долът, останка от древна подземна пещера.

Изкачването до древното светилище на Ма има два варианта. Единият е по хребета. Това е по-лесният начин, но пък лишава посетителя от много изживявания. На места се съзират останки от стар коларски път, но защстие, когато пътят тръгва да се спуска в дола и да води вече към пещерата, той личи добре. В дола той се превръща във вдъхновяваща пътека, която извива над пропастта. Тя е достатъчно широка, че по нея да премине каруца, така че няма нищо страшно, но някои хора, които се страхуват от високо, отказват да минат по нея. Заслужава си. От там се разкрива панорамна гледка към обелиските – останки от колони в някогашната огромна пещера.

puteka

Част от пътеката.

Другият път е изкачване нагоре по дола. Този вариант е много по-труден, защото долът е много по-стръмен от хребета, а и там съвсем липсва всякакъв път. Затова път е много по-живописен и интересен. В него има скални огледала, които представляват останки от някогашните загладени от водата стени на древната пещера. Съществуват и множество скални обелиски, някои от които будят възхищение, а други – страхопочитание. След дъждовни дни там се стича поток, който е заглладил скалите по красив начин и образува и водопади. Тази вода е много силно заредена. Изкачването по дола е едно силно психическо изживяване, което се помни дълго, а е и немалък повод за гордост и самоуважение, защото се иска характер, воля и непоколебимост, за да се изкачи. Не е рядкост човек да изгуби вяра в себе си, изправен пред размерите и величието му. Усещането за мистика и отвъдност често е твърде силно. Цялата глама е един друг свят и това се усеща много добре, но долът е още по-друг свят и за това не остава никакво съмнение.

Ако се тръгне по дола, е доста трудно да се открие Малки печ, макар запознатият посетител да може да излезе почти пред неговия вход.

obeliski_dol

Долът и неговите обелиски.

ogledala_dol

Камнните огледала в дола.

Независимо кой път ще се ибере, добре е преди това да се мине през началото на дола, където да се посети малък полу-естествен олтар.

oltar_1

Малкият олтар – началото на изкачването.

Там е добре да се запали свещ и да се отправят благопожелания или пък да се остане за кратко в смирен покой. Гламата може да бъде много своенравна, освен това е много опасно място, където не е никак трудно да се получат сериозни наранявания. Освен това е отделно съзнателно същество, което има нужда от уважение към себе си. Не един и двама души са били хвърляни там, когато се отдадат на прибързани съждения и негативни помисли. Самата глама хвърля, хвърлян съм и аз. Почитта на първия олтар осигурява съдействието на гламата и спокойното пътуване.
Така се стига до Малки печ, който впечатлява със своя триъгълен свод.

malki_pech

Малки печ с неговия триъгълен свод.

Това е типичен белег на древните пещери-светилища на богинята Хекате. В тази пещера има и течаща вода, която е друг белег. Останалите особености всеки може да види на място.
Това е място, което напълно си заслужава да се посети, въпреки многото трудности. Знае се, че колкото по-големи са усилията, толкова по-големи са благоприятните последствия от тях. По някакъв незнаен начин изкачването до Малки печ прави човека успешен в неговото осъществяване.
От там може да се продължи в различни посоки: нагоре към Големи печ и малките пещери за отшелници, както обичам да ги наричам – едноместни ръкави на метър-два над земята, които изглеждат идеални за усамотение. Може да се продължи още нагоре по дола, който в най-горните си части разкрива впечатляващи каскади. Може да се отиде до върха на гламата, който от това място не е много далеч. От там се разкрива докосваща дълбините на съществото гледка от Стара планина чак до Карпатите при ясно време. Може да се отиде и до Портата, Градището и Кръга, за които ще разкажа в отделни изложения.
На добър път из мистиката на Белоградчик!

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: