Skip to content

Магурски фигури от камък – магически инструменти. Как се учи в Магура? – един от начините

февруари 20, 2013

Моят опит с изработката на магурски фигури от тел и камък и онова, което се случи.

Година след като видях за пръв път Магурските фигури и след като цяла седмица ден и нощ виждах само тях пред очите си, почувствах, че имам нужда да ги изработвам. По принцип никога не съм имал търпение да творя с ръцете си и търсех най-податлив материал. На село имахме алуминиева тел, която ми се видя възможно най-подходяща – мека е и лесно се работи с нея.

Имах един период, в който като се прибирах от работа, само с това се занимавах. Първите се получиха грозновати, но после започнах да ги правя от отделни части и взеха да стават хубави. Опитвах всяка поредна – когато лягах да спя, хващах я в ръка и се надявах да се слея с нея, за да видя какво знание и разбиране ще ми донесе.

Сега имам над 30 телени магурски фигури, но не съм ги опитвал всичките. Обаче някои се оказаха доста „силни“. Предизвикват някакво отнасяне, други – напрежение. Последните, които направих, ми се видяха доста дяволски и тръпки ме побиваха от тях. Затова направих голям кръг пак от тел и ги държах вътре, за да не пакостят. Доста време стояха така. След това ги преместих в къщата ни в Белоградчик в една стая. Когато сестра ми спеше там, споделяше, че я притесняват. После пак ги носих в квартирата си във Видин и накрая ги отнесох далеч на едно скрито място.

В началото, като опитвах дяволитите фигури, усещах боцкане по цялото тяло – като иглички. Като че ли се наелектризирах силно. След един от опитите с тях, на другия ден нашите ми съобщиха, че в Белоградчик имало доста силна гръмотевична буря и една мълния ударила къщата, та изгорила на баба ми телевизора и съборила комина. Освен това в тия дни около офисите, където работя, много често се събираха облаци и много светкавици падаха наоколо. И то в силно ограничено място. От тогава почти съм изоставил телените фигури, защото не са ми по силите (по знанието и разбирането) и правят много пакости. Особено добре го разбрах, след като втора светкавица удари къщата само след един-два дни. А за цели четиредесетина години, откакто е построена, това са единствените два случая. Уплаших се, че правя големи пакости, а дори не знам как.

С телените фигури имаше и един друг проблем – не можех да правя плътните области от тел. Можех да правя само периметъра им, но ми беше ясно, че това е нещо много различно. За около година ги изоставих.

След още една година, през лятото бяхме за кратко на почивка в Троянско – в Черни Осъм. Там в реката намерих едни много приятни камъни от утаечни скали. Меки, еднородни и лесни за обработване. Жалко, че не взех повече. Но от тях се правят чудесни фигурки и то доста лесно. Като се прибрах от там, търсихме в интернет какви са тия камъни, за да мога да поръчам от някъде няколко килограма. Открихме национален парк „Пеещи скали“. Тези скали при вятър издавали много приятни звуци – изпадат лесно в резонанс, а това е прекрасно, защото направеното от тях изпада лесно в резонанс с ползвателя.

Някои от каменните магурски фигури, които изработих.

Изображение 1. Някои от каменните магурски фигури, които изработих.

Първо направих тази най-отляво. Голяма е колкото монета от един лев. Винаги, когато я държа, в съзнанието си виждам как от нея струи не много силна синя светлина. „Вглеждането“ в светлината като че ли даваше по-добро виждане на неща, които ме интересуваха. Чрез нея по-лесно и по-добре се опознават нещата. Година по-късно разбрах, че тази фигура е свързана с окото и с виждането, но по онова време това още не ми беше известно.

Веднъж с тогавашната ми приятелка ми се разхождахме из парка в Белоградчик и отивахме към края му, но все още бяхме доста далече. Като на майтап рекох да видя има ли някого в края му (пред природонаучния музей). Помислих за мястото и се вгледах в светлината. Видях бяла тантуреста фигура, не можех да кажа мъж ли беше или жена. Все едно и нещо друго се мержелееше там, но нищо отчетливо (като се има предвид и ниското ниво на тези ми способности, а и неточната изработка на фигурата). Когато стигнахме, там имаше една баба в светлосив костюм, която седеше на същото място, където я видях в светлината, и до нея имаше бебе в количка.

Въодушевен от новия материал, направих кръга с кръст. Но той не работи добре и даже почти не мога да взаимодействам с него. Предполагам, че е от „израстъка“, който оставих за прокарване на връв – той разваля геометрията.
След това направих още 5-6 фигури, които сега не са на снимката Някои от тях се счупиха с времето, защото са много дребни и крехки. Едното е като Ф, но с празно кръгче. Тя ми носи просветление. Вечер, като се „сливам“ с нея изпадам в безумно дълбоко спокойствие и заспивам за нула време. През това време виждам странни образи. През нощта винаги сънувам отдавна забравени (така си мисля) проблеми, които някога много са ме травмирали. На сутринта имам чувството, че съм ги преодолял и и изпитвам добри чувства към хората, които са участвали в тях. После винаги ми идват нови идеи.

Почти всичко, което ми е ясно по магурската тематика, съм го научил по такъв начин – след ползване на някоя фигура винаги ме спохождат интересни идеи, които записвам.

Една друга плътна фигура дадох на леля ми. За нещастие, тя все търси някакви сили да й помагат да забогатява. Десетина минути й обяснявах да внимава. Няколко дни тя се чудела какво да направи, за да не ходи на работа, без да ползва отпуск. Единия ден пътувала с градски транспорт. Шофьорът спрял рязко и тя паднала, та си пукнала ребра и си изкълчила едното рамо. Поставената задача е била изпълнена блестящо! Напълно достатъчни травми, без да са прекалено големи.

Последната, която направих, е тази вдясно. Прилично добра е, но нещо не й е съвсем като хората. Предполагам, че е защото камъкът не е еднороден.
Докато неплътните фигури се отнасят до по-прости вселенски закони и свързаните с тях сили, то плътните са свързани със сили и явления с доста по-силно изразени личностни характеристики. Това е добре, защото са по-ефективни в материализирането на мислите. Но смятам, че може да се окаже опасно поради по-голяма им склонност да действат и по-големия им потенциал за своеволие (все пак личностната компонента в тях е по-силна).

Всеки може сам да си изработи от какъв да е материал. До тук намирам за най-добър материал пеещите камъни. Все пак бъдете внимателни, ако решите да ги използвате. Те ще усилят онова, което е у вас, стотици и хиляди пъти, а то може да се окаже неподозирано отвратително. Не прекалявайте с времето на употребата им – 15-20 минути на ден са предостатъчни. Иначе довеждат до изтощение.

Въздържайте се от долни мисли и намерения. И най-накрая имайте предвид, че всяка фигура може да доведе в живота ви съществото или силата, на която отговаря. Това не е задължително да донесе радост!

Вероятно с подобни на показаните фигури е „игран“ магурският шах.

Как се учи в Магура?

Това е лично изживяване, което имах и до което достигнах чрез практики, които сам си измислих. Може да има и други начини.

Това става чрез практикуване за известно време на магура-йогапромяна на формата на ума във формата на някоя магурска фигура чрез стремеж да се слея с нея.

Първоначално нямах изработени фигури и, освен да се чувствам по странни и непознати преди за мен начини, друго май нищо не постигах. След време вече имах магурски фигури, изработени от камък, които се оказаха много сполучливи. Именно едната от тях ми даде най-много до тук. Формата й е ето такава:

Една от най-силните по въздействието си фигури от Магура, които съм изпробвал лично.

Изожражение 2. Една от най-силните по въздействието си фигури от Магура, които съм изпробвал лично.

Започнах да правя магура-йога с нея. Това ме освободи от много напрежения. Когато лягах да спя, си пожелавах да се освободя от някакво старо впечатление, което ме отравя. През нощите сънувах сънища за стари неща, които са ми се случили и са ме травмирали и след това са окзвали влияние върху мисленето, поведението и изборите ми. Една вечер се чувствах толкова освободен, че усещах света вътре в себе си, а не извън мен. Ясно виждах хълма и пещерата в себе си. Знаех, че са там, усещах ги.

Тогава се озовах вътре в галериите. Там беше светло без всякакъв видим източник на светлина. Беше „топло“ и приятно. Нещо, което никога не те е викало, но и никога няма да те отпрати – толкова е естествено да си там по този начин.

Първо видях златисто гущероподобно същество, което разглеждаше фигурите. Изглеждаше много неестествено от моя гледна точка, но това изобщо не ми пречеше. И двамата все едно ни нямаше – не си пречехме и взаимно не се интересувахме, но съзнавахме, че сме там. После си тръгна някак през стената.
На друго място имаше няколко „старчета“. Седяха на земята като около огън, но такъв нямаше. Бяха си съвсем хора. Застоях се. Говореха си, но думи нямаше. И аз говорех, но не с думи. Разбирахме се перфектно, без изобщо да помръдваме устни. Дори телепатията не изискваше думи. Само чисто разбиране. Те бяха там, за да учат. Можех да уча и аз. Знанието беше из целия „въздух“.

Не можах да остана повече. Заспах. Всеки път заспивам като „изключен“. На сутринта съм блажен.

Всеки може да си издяла фигури.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: