Skip to content

Гущерова къща

февруари 13, 2013

Всичко започна с един змей. Още учех и живеех в Чупрене. Бях в шести или седми клас. Знаех от преди това историята за Змея от Търговската глама, която е точно до Върбовската. Обаче едната пролет се чу няколко пъти, че Змеят се е появил отново и е изял няколко овце. Според разказите, които дочух, си представих опхапаното толкова голямо, че едва ли не овцете са приличали на отхапани вафли, което не можеше да бъде направено от вълци. Имах усещането, че този Змей наистина съществува.

Тогава не си давах сметка, но можех да го почувствам със съзнанието си, с шестото си чувство, което се отнася до фините светове. Можех да го почувствам като нещо, което присъства. Представях си го като чудовище, но не мога да кажа, че го чувствах така. За мен той имаше магнетична и обаятелна сила. Злед това за дълго забравих за Змея.

Скоро след това започнаха да ми се явяват спонтанни идеи. Идваха като фрази, които ми звучаха особено добре и особено верни. Мислех над тях и така навлязох в езотериката. Сега разбирам, че навярно това е бил моят начин да бъда обучаван. Фразите ме изкушаваха да разбера значението им, а често даже не ме оставяха да ги пренебрегна. Това продължи много години, а основното, което начуих по този начин, беше, че всичко се състои от взаимодействието и съчетанието между три неща – дух, душа и място. След това се оказа, че тези три неща са всъщност едно и също нещо, но проявяващо се като три.

През годините имаше един случай, в който майка ми каза, че според нея в гламите имало сомати. Когато тя каза това, аз бях много впечатлен. Това ме впечатли дълбоко. Седях в стаята си и мога да се закълна, че ги чувствах. Тогава ме беше страх от тях. Усещах присъстието им толкова силно, че го възприемах като страх. Може би страхът идваше и от това, че там някъде има непознати същества, които управляват живота, а ние не знаем нищо за тях.

Мина още много време и старите ми знания се оказаха безценни, когато видях рисунките от Магура. Чувствах, че вече ги познавам, въпреки че не можех да ги обясня. С времето видях трите начала в тях и всичко, което бях научил до тогава, започна да се проявява в образите. Тези рисунки не ме оставиха на мира и до сега. Колкото повече се занимавам с тях, толкова повече неща се изясняват, но същевременно всичко става и още по-сложно.

Особено се усложниха нещата, когато видях Главата.

glava3

Търсех я от известно време. Доколкото знаех, тя беше „камъкът, който дойде от небето“. Този „камък“ е променил живота на човечеството, като го е спасил от гибел и му е дал блаженство за поне 10 800 години.

В тази глава има нещо гущерско.

glava2

Има и нещо човешко, но като че ли повечето е гущерско.

Дълго гледах богините-майки от Магура, които са „родили“ човечеството – създали са го. Те не са хора, а са нещо много различно. Човекоподобни са, но са по-скоро земноводни. За всички тях ясно е показано, че главите им са много особени и са свързани с друг свят, откъдето идват всички идеи.

glava4

Като вземем предвид и скалата под Главата, то конфигурацията е наистина много подобна на тази на богините-майки.

17

12

Това на мен ми прилича на човекоподобна змия. Но има нещо друго. Това може да е съвсем друг вид от съвсем друга част на Вселената, а ние да го оприличаваме на влечуго, защото влечугите са ни известни. А може да си е и истински рептил. Кой знае?

Истината е, обаче, че те са донесли просветлението и мъдростта и са направили човека, какъвто е. Възможно е дори да имаме и техни гени, не само тяхно съзнание.

Моят личен опит ми показва, че те наистина са гущери. Не само всичко започна със Змея. След това експериментирах със създаването на безплътно същество със собствените си емоции, мисъл и въображение. По инстинкт го нарисувах като могъщ гущер. Тогава идеята ми беше, че правя това, защото създавам демон, а нали в съзнанието ни те са змиеподобни, освен когато не са подобни на бик или козел. Сега, след много години разбирам, че не това е била причината да изобразя могъщия демон като гущер. Причината е, че силата ни идва от там. И това е, на което ме е начул тогава Змеят. Няколко години по-късно се слях с това същесто, което бях нарекъл Белият и което бях създал сам.

Има много и хиляди въпроси, които не могат да се обхванат с един поглед. Включително и дали това е добро или е зло. Също и дали магурската култура е била рептилска или човешка. Моето виждане е, че човеците са били учениците, а рептилите – учителите. Те умеят да контактуват с нас чрез ума си и така ни учат.

Кой с кого се е борил през годините? Има ли чисто човешко съзнание, след като основата на мозъка ни е на влечуго? Има ли тогава чисто човешки бог, или пък боговете са на влечугите? Кои са добрите и кои са лошите? Какво изобщо сме ние?

Аз не зная отговорите на тези въпроси. Дори до оня ден, дето се вика, се гнусях от влечугите. Страхувах се от тях, мразех ги. Та нали рептилите са зли, мислят ни злото? Дали е наистина така? Дали Огненият Змей пък не е светлина и просветление? Моят личен опит показва, че в никакъв случай Змеят не е лош, най-много да е напълно безразличен или изобщо да не вижда света като добро и зло. Те сега са учителите, те винаги са били учителите. Да, тяхната логика изглежда е друга. Мисленето им навярно е различно от нашето.

Очевидно е, че темата никак не е изчерпана тук, а тепърва предстои да се мисли още много по нея.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: