Skip to content

Близки обстоятелства и последствия на магурското просветление

февруари 13, 2013

Повече за Рабишкото езеро

Точно от северната страна на Рабишката могила, в която се намира пещерата Магура, е разположено Рабишкото езеро. Възможно е то да е основната предпоставка за това рисунките да са направени именно в Магура, защото на Балканите съществуват и други големи пещери, но в тях няма такива ярки следи от древен интелект. Очевидно пещерата Магура е била нарочно избрана. Езерото предоставя водна среда, като тя може да е била стимул за древните хора да се заселят около него и впоследствие да изобразят рисунките в близката пещера. Но е възможно и в него да са живели същества, които са били учители за човечеството. Тази възможност все по-ярко се очертава с всяка нова информация по въпроса.

Със задоволство открих, че официалните източници са станали по-отворени към мистиката, но се налага да добавя и някои коментари.

Ето както казва Уикипедия по въпроса:

Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига 10-15 метра. При разместването на земните пластове се оформя локална котловина (коментар 1), дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Изключително рядко срещаната природна аномалия има тектонски произход. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно (коментар 2), но в представите и вярванията на средновековния българин водата (му?) би трябвало винаги да е в движение (коментар 3). Народът мислел, че в планините има огромни кухини /подземни пещери/ (коментар 4), пълни с вода. Тази вода по подземни пътища се показва и изтича на някое място, наречено врело (коментар 5). Във водите живеят самодивите, халите и дяволите (коментар 6). Много от природните явления, които не са могли да си обяснят, хората са ги свързвали с легендарни хора, животни и свръхсили (коментар 7). При геоложки сондажи е установено, че езерното дъно е постлано от водонепропускливи редуващи се от долу нагоре мергели, пясъчници и глини, покрити най-отгоре със съвременна тиня. Официално е доказано, че езерото е безотточно и събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. В миналото обаче населението е смятало езерото за бездънно и че то както извира, така и изтича. Извирането му е доказвано от вкуса и цвета на водата, вкуса на водата е сладък, без никакъв дъх, а цветът – бистър. Колкото за изтичането хората са били уверени, че врелата /изворите/ над селата Рабиша и Бела водят своето начало от езерото. Рабишкото врело е само на половин километър от езерото и е на по ниско надморско ниво от него и е съвсем логично да се свърже буйния карстов извор с езерото. Езерото предлага идеални условия за сърф? и плуване. Привлекателни обекти: за лов – водни птици, за риболов – шаран, толстолоб, бял амур, сом. Има сомове които достигат до над 300 кг (коментар 8). Много приятно за почивка на палатка.

Конемтар 1. Хълмът на Магура (Рабишката могила) се намира точно от юг на езерото и изглежда така, сякаш е съставен от материала, който е „изгребан“ от него. Сякаш това е направено изкуствено, именно така изглежда – като изкоп и изкопаният материал до него.

Коментар 2. Безотточните водоеми трябва или да се заблатят или да се засолят. Нито едното не се наблюдава при Рабишкото езеро. Впоследствие до мен достигнаха разкази на рибари, които изпозлвали сонар за локализиране местоположението на рибните пасажи. Според тях имало места, на които сонарът не показвал никакво дъно. Това е предпоставка да се допусне, че по дъното на езерото съществуват естествени шахти, които го свързват с подземни реки.

Години по-късно американски екип извършва разкопки в пещерата, които приключиха в края на 2012 година. В един от изкопите археолозите достигнали до подземна река, която тече под познатия под на пещерата. За тази река е установено, че се влива в Рабишкото езеро, което значи, че пещерата и езерото са свързани с неизвестни до сега галерии. Напълно е възможно, ако са налични някакви древни същества, те да пребивават както в пещерата, така и в езерото и да се придвижват между тях по множеството галерии.

Коментар 3. Когато съм влизал в езерото, ми е правело впечатление, че горните 30-40см от водата са много топли и веднага под тях пластовете са много по-студени. Освен това в студените пластове има чувствително силни течения. Тези течения очевидно не се дължат на топлинен обмен между слоевете, а на приток и отток от някакви шахти на дъното. Освен това, вярванията на „средновековните българи“ със сигурност се основават на някакви разумни предположения, а вероятно и на знания.

Коментар 4. На Върбовската глама има огромен дол, за който установих по ред признаци, че някога е бил пещера. Преди да заеме сегашното си положение, гламата е лежала хоризонтално, т.е. и пещерата е била хоризонтална и под земната повърхност. Остатъците от заоблени стени показват, че през нея е текла вода. Под цяла Северна България лежи наносен пласт с дълбочина до два километра. Там, където се е скъсал (гламите, Магура), са се показали много пещери и то с големи размери. Следователно е твърде възможно целият наносен пласт да е „надупчен“ от стотици и хиляди грамадни пещери.

Коментар 5. Съществува история от сравнително скоро време (преди не повече от 150 години) за овчар, който изпуснал гегата си в езерото и тя се появила по-късно в Тимок. Гегата трябва да е минала по подземни реки, което добре се съчетава с допускането, че под цялата Северна България следва да съществуват много и огромни пещери..

Коментар 6. Разказва се легендата за Водния бивол, който обитавал езерото. Имам предположения, че той наистина съществува и е разумна форма на живот. Пак искам да напомня, че вярванията на народа се основават на явления, които са били наблюдавани. В представите на предците ни във водата под езерото и под пещерата живеят свръхестествени същества. Има много основания да се счита, че хората са получили задълбочените си знания именно в галериите на пещерата, където са били в контакт с такива същества. Това се оказва още по-вероятно с последвалото откритие, че под познатите галерии на Магура тече поне една река, която се влива в езерото.

Коментар 7. Съществата и силите не са легендарни, а са изрисувани в пещерата. Самите древни хора са ги изрисували, за да не се загуби знанието за тях.

Коментар 8. Разказва се история, че през времето на социализма водолази дошли да изследват дъното на езерото, но съвсем скоро избягали пенически от него и не искали и да чуят повече да се връщат долу. Били много уплашени. Официално казали, че са видели огромни сомове на дъното. Неофициално се говори, че са видели чудовище. Съществуват някои доказателства, че пещерата и свързаните с нея разклонения са обитавани от особени същества, много от които са безплътни и често се явяват на снимки от пещерата.

Огромна стояща вълна в Рабишкото езеро

На 07.05.2010, или малко повече от две години след първото ми влизане в пещерата, към седем часа вечерта отидохме със семейството ми на паркинга на изхода й. Много обичам да стоя на това място. Там е прохладно, без да е студено. Когато са си отишли туристите, е много тихо и спокойно. Мога да си седя в колата или на някоя пейка и да гледам към езерото.

Като отидохме там във въпросната вечер, видяхме цялата повърхност на езерото на вълни. По-близо до нас бяха по-полегати, а в далечината изгеждаха триъгълни и остри. Точните им размери не знам. Най-особеното беше, че все едно не се движеха и това продължи през цялото време, без да спира около час и половина, докато бяхме там. Вятърът беше променлив по сила и посока и би следвало да поражда вълни с променлива големина, но те бяха изключително постоянни. Изглежда, че не се дължаха на вятъра. Вълните като че ли бяха в две посоки – през тях минаваха много надлъжни ивици, които отсичаха по-малки вълни. Надлъжните вълни бяха грамадни и всичките бяха с подобна форма. Прекосяваха цялото езеро.

Самата вода на езерото не беше хоризонтална, а видимо оформяше огромни по площта си хълмове и падини, които бяха едва три или четири в цялото езеро – толкова големи бяха. Височината и дълбочината им не бяха големи. На повърхността имаше десетина на брой грамадни светли и тъмни петна под формата на широки и дълги ивици. Всичко това стоеше като замръзнало през този час и половина. Нито една риба не се виждаше да плува под повърхността, както става обикновено, нито дойде някоя птица.

От някои положения на паркинга се чуваше постоянен, несилен шум като от движещ се на няколко километра влак но там наблизо влакове не минават.Това явление няма как да се е дължало на вятъра, защото той се менеше и не би могъл да създаде постоянните условия, необходими за поддържането му. Освен това през цялото време беше доста слаб. Виждал съм езерото и друг път и при силни и при слаби ветрове и изобщо не изглеждаше така. Предполагам, че стоящата вълна се дължеше на някаква вибрация от дълбините му. Дали източникът е бил естествен или изкуствен не мога да кажа, но при всички положения беше прецизен и имаше голямо постоянство.

Това беше единственият за сега случай в живота ми, когато наблюдавах стояща вълна и то в продължение на час и половина. За съжаление, не можах да направя подходящи снимки, защото точно тогава увеличението на апарата ми отказа и можах да направя само твърде далечни снимки, на които явлението не се вижда добре. Мислех, че апаратът ми си беше заминал безвъзвратно, но след това отново работеше изправно още три години.

Воден бивол. Урбаба

Около Рабишкото езеро и Рабишката могила са разположени селата: Рабиша, Раяновци, Вещица, Кладоруб, Макреш, Подгорие и Тошевци.

Тошевци е ново име на селото. Преди това то се е казвало Урбабинци. Твърди се, че идвало от името на турчина Урбаба. Само, че това е стандартно обяснение за имена с неясен произход в българския език. Както за Чачин камък над Белоградчик твърдят, че бил кръстен на турчина Чачи – неверни истории. За Урбаба чувствам увереност, че е било първото име на селото, но не иде от името на турчин. Със сигурност Урбаба е било първото име на селото и то е имало съвсем конкретно значение според местния древен език. В района се намира и връх Бабу, което име иде от Баба, така че това име има традиции там. Щом тези традиции съществуват, те имат много сериозни основания в древността. Историята се заплита допълнително от сричката УР, която показва, че дейността е организирана и съзнателна. Докато Бабу е диво и „естествено“ образувание, то Урбаба е целенасочена дейност, свързана с Баба – концентратора на мъжката и слънчева енергия. Урбабинци навярно е средището на урбабите, защото наставката „–инци“ има точно такова значение – поселище. Какъв точно е бил предметът на тяхната дейност, не ми е известно.

Село Макреш вероятно се е казвало Магреж или Магреб в далечното минало. И до ден днешен населението на Макреш силно държи на честта и самосъзнанието си, а от там произхождат много признати заради знанията и уменията си личности. Това напълно подхожда на тезата, че в Магура са обучавани Магребали, които да разнесат просветлението по света. Напълно е възможно древният Магреж да е бил тяхното средище.

Не знам какво е било предишното име на Вещица, може да е било и същото. С изключение на него и на Подгорие, никое от имената няма обяснение на сегашния ни език. Името Вещица е много лесно за обяснение, защото иде от прилагателното „вещ”, което значи умел.

Смятам, че това са древни имена от времето на културата от Магура. Само така имената придобиват смисъл. Маг, Ур и Ра са срички от онова време. Град и Бел също, това са много древни думи.

Раяновци означава «поселището на раян». Интересно е какво е значението на последното. С добитото чрез търсенето на магурската мъдрост познание за значението на буктите от българския език то се тълкува така: Р е изворът на всички образи (светът на архетиповете), А е излъчването на този свят, неговото действие. Й е равнището на действията. Дотук имаме корена РАЙ, който значи въплъщаване в действие на изникващите от пустотата образи, т.е. на божието слово. Н значи, че тези действия се закрепват като постоянни, което подсказва, че РАЯН може да е някакъв кодекс на правилните действия или на правилния начин за осъществяване на промисълта. Там навярно следва да са живели пазителите на този кодекс.

Понеже А значи «излъчване», когато е след съгласна, то РАЙ е всъщност сиянието на Р, което се превръща в действие. Тогава не е чудно, че българското име Райна значи Сияйна, Лъчиста. Това иде да покаже, че латинският език е направил заемки от древния българси език.

Друго възможно тълкувание е, че това е указател за местоположението на рая – в района на Белоградчик. Това тълкувание също е много основателно, като се имапредвид изложеното в този блог – то сочи, че човекът е създаден в околностите на Белоградчик.

И името Рабиша е много интересно. Имам предположение, че е свързано с „рабош“, който представлява древен български начин на отброяване. Състои се в направата на определен брой вертикални черти, например четири, като петата е напряко през тях. Така една група от зачертани черти означа, че са направени пет отброявания. Щом това се направи, броенето продължва по същия начин нататък. Възможно е рабошът да е бил много по-сложен в миналото, защото съществува много производителен начин за умножение на произволно големи числа чрез изчертаване на успоредни линии, които се пресичат от други успоредни линии. Броят и разположението на пресечните точки дава резултата.

По-напред се показа, че е възможна древна връзка между Магурската култура и културите от Средна Америка. Последните имат бройна система, състояща се от точки и хоризонтални черти. От 1 до 4 се отбелязват съответно 1, 2, 3 или 4 точки, а за 5 се използва хоризонтална черта. От 6 до 9 се използват 1, 2, 3 или 4 точки и една черта, а за 10 – две черти. Това е именно разновидност на рабош.

В Магура има голямо множество от рисунки, които представляват успоредни вертикални линии, групирани във всевъзможни поредици. Предполага се, че са абстрактни записи от някакви наблюдения, което представлява именно някаква форма на рабош. Интересно е, че думата „работа“ навярно произлиза от думата «рабош», което идва да покаже, че в дълбокото ни минало е имало такава професия. В днешно време бихме нарекли тези хора „статистици“. Изглежда, че околните на Магура села носят имена, показващи кой вид поддържащ персонал е живял в тях. В едното са Магребалите, в другото – вещите (може би техниците и инженерите), в третото – методистите (раяни), в четвъртото – урбабите, които работели със слънчевите енергии, а в петото – математиците.

Кладоруб има своето особено място в тази симфония на имената. Предишното име на това село е Кладово, което значи мястото на склада, на погреба, на хранилището. И действително, там иманяри разкопават, разграбват и унищожават древна постройка, изградена от огромни дялани камъни, между които са разположени оловни плочи. Това се прави, за да се постигне херметично затваряне, точно както е потребно за един склад с особено предназначение. В нея били намерени стотици и хиляди делви и грънци, които са строшени или разнесени.

Прави впечатление,че всички тези села, с изключение на Рабиша, са разположени в полукръг около езерото, като и Рабиша не е разположено особено близо. Изглежда, че старателно са избягвали да живеят близо до него по някакви причини. А би било много удобно да живеят до езерото, за да ползват водата, която в този край не е особено изобилна. Една логична причина е езерото да е смятано за свещено. Също така то може да е било източник и на опасности. А, най-вероятно, двете заедно.

За езерото съществува легенда, че в него живеел Водният бивол, който излизал и изяждал стада и хора. Легендата може да не е напълно точна. Изглежда, че в пещерата поне за известно време са пребивавали същества, различни от хората. В сравнение с човека те са били богоподобни. Нарисувани са в пещерата като три богини-майки в силно напреднала бременност. Формата на телата им е такава, че много трудно биха живели на сушата. Тези същества ясно се свързават с Луната, която е носителят на менталността и душата. Указано е, че те са създали хората чрез силата на мисълта си, както и че са свързани основно с жените и женствеността.

Лесно е да се предположи, че те са били и човешките учители. Лично аз смятам, че те все още са живи и преподават, защото моите знания идват от тях, доколкото ми е известно.

Ако са същества от Луната, за тях водната среда би била подходяща, защото би им помагала да понесат земната гравитация много по-лесно.

Те седят в поза лотос. Древните йогийски легенди разказват, че първоначално човекът бил много неразвит и дори бил риба (!), но гледал всеки ден как боговете правят йога на брега на водата. Опитвал се да ги наподобява и чрез това се развил и станал като тях.

Съществена е ролята на водата в правенето на магии. В търсенията си относно магическите знания открих, че водата има способността да приема фините мисловни структури, да ги задържа в себе си и така да подрежда молекулите си, че да създаде за тях една малко по-плътна обвивка. След това с внасянето на вещества в тази вода те навярно проявяват склонност да се подреждат според тези изградени структури. Така може да бъде създаден хомункулус – изкуствен човек, направен от глина, на който впоследствие да се даде душа. Това би могло да обясни защо първоначално човекът е бил риба, а след това се опитва да наподоби тези същества, които са източникът на душата. Рибата може да е просто указание, че човешкото тяло се е зародило във водна среда, т.е. създадено е в такава.

Рисунките от Магура разказват за идеалните образи, които са вплетени в създаването на човека. Магура-йога е стремежът към изграждане в себе си на идеалните образи, с което се усъвършенстваме. За този ефект на това занимание гарантирам, че работи, защото лично се избавих от множество болести, изучавайки рисунките. Хорото също е магурско и усъвършенства човешките гени. Така, чрез наподобяване на поведението на богините-майки, е възможно човекът да е станал такъв.

Но, вероятно, не е било добре да се прекалява с общуването с тези богини-майки. Възможно е също така те да са имали хибридно поколение, което да не е било особено сполучливо и да е било агресивно. Очевидно някои хора, а и добитък, са загубили живота си при съприкосновението с тях, но ние и не знаем нищо за намерянията, с които тези хора са се приближавали до тези същества. Лично на мен ми изглежда много по-логичен друг прочит на тези произшествия. Когато на Балканите идват завеователи с уклон към жертвоприношенията, те може да са предизвикали това умишлено, като така са постигнали множество благоприятни за тях цели: създали са зловещ образ на съществата; създали са разделение между тях и българите; създали са страх от доближаване до езерото и до знанията.

Каквато и да е истината, при всички положения рисунките от Магура са изобразени точно в тази пещера с основателна причина, защото биха могли да се изобразят и в коя да е друга пещера. Причините вероятно са много, като странностите на целия район почти сигурно са свързани с направата на изображенията и избора на тяхното място.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: