Skip to content

Колко неща трябва да се знаят?

февруари 7, 2013

В статията „Пътят на познанието“ стана дума за това, че няма смисъл да се знаят хиляди подробности. Има смисъл да се знаят малко на брой неща, но да се разбират връзките помежду им. Дори това не е напълно вярно, ако се гледа в една плоскост.

Съществуват 7 плоскости – 7 равнища на осъществяване. Истинските причини за поведението от плоскост Х не са толкова другите обекти от същата плоскост, колкото обектите и процесите от предходната, родителска плоскост.

Как се отнасяме към знанието сега? Опитваме се да подредим всички обекти, събития и явления на една плоскост – тази на материалните тела и взаимодействия и по този начин да обясним действието на света. Търсим причините винаги в същата плоскост, а истината е, че в нея са само следствията от предходната. Да, обектите и събитията от една и съща плоскост изглеждат като причини и следствия едни на други, но само изглеждат. Затова ние, когато се опитваме да опознаваме, постоянно затъваме с конкретника и губим обединяващите принципи – защото не искаме да гледаме на по-горните равнища.

Магурската математика показва развитието в света на образите. Според нея на първото равнище съществува единица – някаква цялост, която не може да се разглежда на части. В същото време магурсата математика казва, че всяка единица в действителност е едно завършео 108 – т.е., съдържа в себе си цялото възможно развитие. Това значи, че на първото равнище съществува някакво множество, което съдържа в себе си всичко в потенциална форма – под формата на зародиш.

На второто равнище зародишът се проявява като три привидно различни същности, които участват във всичко съществуващо винаги заедно. Те са на практика слизането на първоначалната същност на второ равнище, където тя трябва да приеме три образа. Същността е от първо равнище не може да се познава, защото няма особености. Трите същности от първо равнище могат да се познават до някъде и това е най-важното нещо, което трябва да се знае изобщо – че всичко съществуващо е съставено от взаимодействието на тези три привидно различни същности, които можем да наречем дух, душа и пространство.

На третото равнище трите същности приемат 8 образа. Това може да са нотите, световете от дъгата плюс някакъв допълнителен цвят или липсата на свят, може да са геометрични примитиви – най-прости геометрични постановки или фигури. Както и да ги гледаме, това ще бъде само онагледяване на смисъла им и всички гледни точки ще съдържат една и съща логика. Това е, което трябва да се знае на третото равнище.

На чертвъртото равнище основните образи стават 15, като не ми е известно кои са тези 15 елемента.

На пето равнище основните образи са 24, като това може да са буквите. Ние имаме 30 букви, но бихме могли да направим уговорката, че Ш, Щ, Ц, Ч, Ю и Я са съставни, а не основни, така че в действителност буквите да са 24. Може да има и други аналогии. На това равнище се изтъкава душата. Най-важното, което трябва да се знае за него, е значението и смисъла на основните 24 елемента, както и на отношенията помежду им.

На шесто равнище имаме 52 основни образа, като не ми е известно кои са техните онагледявания. Може, примерно, това са да чувствата и емоциите, въпреки че на друго място съм срещал твърдението, че те са 108 на брой.

На седмо равнище са налични 158 елемента, като и за тях не ми е известно кои са.

Целият Път на познанието навярно има седем равнища и общо 261 елемента. Ако те се познават, ние познаваме всички възможни принципи в света. Другото, което е потребно, е да са известни взаимовръзките между тях както на всяко отделно равнище, така и между отделните равнища. Не е малко като количество, но не е и много. При всички положения може да се изучи по-бързо, отколкото ние учим в учебни заведения.

Това знание и разбиране не са конкретни, а са по отношение на ядрото. Приложението му в конкретни ситуации и към конкретни обекти и явления следва да става като се разпознае по някакви признаци от което равнище са те и на кои елементи отговарят. Тогава вече всички техни отношения със света са известни и познати, като навярно различията между конкретните обекти и явления са само в „украсата“. Ако тя има значение за поведението на обектите и развитието на събитията, то при всички положения тя също е съставена от изначалните елементи за всяко равнище и пак така може да бъде опозната по аналогия.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: