Skip to content

Особената топографска постановка

февруари 5, 2013

Невинаги, когато се изучават подобни загадки, за тях има предварително налична информация, а най-често няма никаква подредба и систематизираност на наблюдаемите данни. Обикновено няма и от кого да се начуи нещо конкретно по въпросите. Това прави търсенето, намирането и разбирането много трудни и бавни. Древното знание изобщо не е загубено, но е преминало във всевъзможни учения, предания и обичаи, където е раздробено, изкривено, тълкувано и предавано едностранчиво. Затова не можем просто да прочетем някъде някакви истини – трябва сами да ги открием.

Възможен е само един процес на опознаване. Първо да се наблюдава изучавания предмет и да се мисли над него. Да се разгледат особеностите му и вързките между тях. Това обикновено се прави, докато предметът с всичките му вътрешни отношения се научи наизуст. След това се оставя настрана и за него не се мисли постоянно. Четат се книги, статии, гледа се в интернет, говори се с хора. Винаги се случва така, че изследователят попада на нещо друго, което има сходства с изучаваното и дава ценни идеи как да се разглежда то. Точно затова е много важно предметът да е огледан и запомнен много добре, за да могат веднага да се забележат приликите. Често тези подобни елементи и принципи са частично или пълно обяснени по отношение на новия обект. Тогава те могат вече да се пренесат към първоначалния и да се провери действат ли добре при него, обясняват ли го добре. Така изследователят на загадки винаги и единствено може да открие само неща, за които вече е подготвен.

Една неподозирана част от подготовката ми беше осмислянето донякъде на Белоградчишката геометрическа синтеза, която се намира точно при Петроглифа. Мина много време, докато се заех да съставям този блог и да преправям отделните статии, така че да се получи взаимосвързано цяло. В процеса стигнах до статия от оригиналния ми блог, в която описвах възможността зимното слънцестоене да се наблюдава по линията пещера Лепеница – връх Бабу. Но при новия преглед и най-вече при направата на нови илюстрации към нея забелязах, че съм сгрешил местоположенията. Така че, по тази линия не се наблюдава зимното слънцестоене, обаче се намери нещо много повече, за което вече имах готовност. Бях го виждал и преди и затова можах да го позная.

За това ми помогна дългогодишната работа като чертожник, благодарение на която съм развил усет за геометричните постановки. Докато нанасях особените точки върху терена, забелязах, че образуваните от тях линии се пресичат под прави ъгли, което грабна вниманието ми. Осъзнаването не дойде веднага. Първо се появи нещо като усет, който ме насочи в коя посока да се загледам. Все едно подсъзнанието застава нащрек, а за съзнанието остава да се довери на този усет и чрез системно усилие да провери за какво става дума. Точно това се случи и този път.

Особени точки от Белоградчишко и тяхното свързване.

Изображение 1. Особени точки от Белоградчишко и тяхното свързване.

Със свързването на характерните особени точки в района на Белоградчик започнаха ясно да се очертават правоъгълни триъгълници. Единият от тях е много познат на всички – този с ъгли 30, 60 и 90 градуса. Такъв се получава при единия вариант на геометрическата синтеза. Другият е с ъгли 17, 73 и 90 градуса, който не ми напомня за нищо. А третият е с ъгъл от 38 градуса, което веднага ми напомни за втория вариант на геометрическата синтеза.

Стана в гляма степен очевидно, че геометрическата синтеза може добре да се наложи върху района.

Втори вариант на Белоградчишката геометрическа синтеза.

Изображение 2. Втори вариант на Белоградчишката геометрическа синтеза.

Геометрическата синтеза, наложена по особените точки от района.

Изображение 3. Геометрическата синтеза, наложена по особените точки от района.

Възможно е това да е правилното налагане на синтезата върху особените точки от Белоградчишко. Но е напълно  възможно да съществуват и други варианти. Освен това, дори да е правилното, е трудно да се каже какво означават трите фигури и дали по върховете им или в тях трябва да се търсят особени обекти. Разбира се, това може да е само случайно съвпадение, но има поне две особености, които подсказват, че не е.

Първо, геометрическата синтеза е изобразена точно в единия от върховете на тази фигура. От това място се открива съвършена видимост към всички останали точки. Ако искаме да оставим някакво указание, то трябва да е така разположено, че виждайки него, да виждаме и всичко, което указва. Нужно е да имаме предвид и, че мисленето на древните, които са оставили тези изображения, очевидно не е много еднакво с нашето.

Второ, Петроглифът ясно указва две много особени и специални посоки – север и югоизток. Тук добре се вижда, че точно на югоизток от Петроглифа се намира връх Бабу, който е наистина особен.

Попадайки на мястото на Синтезата и Петроглифа, човек вижда схемата, а указанията му помагат да открие опорните точки, по които да я наложи върху терена. Това навярно разкрива някакво ново знание.

Тези две особености ме карат да мисля, че съвпаденията не са случайни, а преднамерени. Друг въпрос е как така земната кора се е оформила именно по този начин, защото вероятността по естествен път да се стигне точно до съвпадение с геометрическа постановка е наистина много малка. Също е интересно да се отговори как древните ни предци са знаели точното разположение на особените точки, ако не са имали най-малкото силно развита картография, ако не и въздухоплавателни средства. Но всичко това може и да не е нужно. Ако геометрическата синтеза е израз на някакъв вселенски принцип, то е естествено той да добие материален израз чрез земната кора, защото Земята е част от въплъщението на тези вселенски принципи. До тях хората са могли да имат достъп чрез умело вглъбяване в света на архетиповете. И, най-накрая, за атлантите се твърди, че са умеели да оформят терена по собствено желание, като са могли да надигат дори планини. Кой да знае?

Интересно е, че тази изобразена чрез релефа геометрия на Маграбал се намира именно в околностите на Белоградчик и то сред Белоградчишките скали. Този фундаментален бог е известен с три имена: Бал, Баал и Бел. Затова смятам, че Белоградчик има следното значение: „чик“ е наставка, която е дадена от турците и е добре да се махне. Бел е името на бога. О е множество, обем. Значи, че Бел създава множество от неща. Град е интересна дума. Г е осъществяването на едната (вероятно положителната) страна на замисъла, защото Т е целият балансиран замисъл – съдържа и антитезата. РА е излъчването от равнището на Р, където се явяват образите. ГРА трябва да значи осъществяването на градивната (положителната) част от замисъла под формата на образ, на виждане. Д е граница. Д е свързана с първоначалните „резки“, които са отношенията и пораждат напреженията. ГРАД следва да значи, че се взима положителната част от промисълта и се свежда до вида на съвкупност от отношения. Т.е., ГРАД е постояването по работещ начин на положителната теза, създаването на нейния чертеж. И това обяснение действително съответства на думата, която е корен на ГРАДЯ, ИЗГРАЖДАМ.

БЕЛОГРАД следва да значи, че породеното от БЕЛ множество (това е замисъла му) се свежда до действително изпълнение чрез изчертаването на системата от отношения. Затова намирам, че Белоградчик е „начинанието на бог“.

Случаят е много подобен на този с геоглифа Ф, както и с Кръга, който също има формата на Ф. Същият символ е изобразен в Магура. Отново виждаме едно и също нещо, оставено като изображение и въплътено чрез релефа.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: