Skip to content

Белоградчишка геометрическа синтеза. Геометрията на Магребал?

февруари 5, 2013

Навярно Питагор просто е чел старобългарски свитъци по геометрия? Така се оказва.

За пореден път отидох до Петроглифа. Този път, за да направя измервания и снимки. Надявах се, като имам точните размери на изсечените в скалите фигури, да мога да разбера знанието, което е вложено в тях. При предишно ходене установихме, че в различните фигури се използват части с точно еднакви размери, затова беше ясно, че фигурите изобщо не са случайни, а са части от един цялостен замисъл.

Белоградчишката геометрическа синтеза.

Изображение 1. Белоградчишката геометрическа синтеза.

Това са те. Или поне това, което се е запазило. Възможно е да е имало и още. Извинявам се, че съм снимал и крака си, но просто няма къде да се стъпи така, че да се направи нужната снимка.

Мерих и гледах. На пръв поглед изглежда много разбираемо, но ширината на изсечените линии не позволява да се направи напълно точно измерване. Възможни са лични тълкувания, което не е много добре. Но горе-долу постановката е следната:

Опит за изясняване на построението.

Изображение 2. Опит за изясняване на построението.

Триъгълникът е правоъгълен. Точката в него лежи по средата на височината към основата. Катетите му са два пъти по-големи от страната на квадрата. Квадратът се вписва в триъгълника, като долният му връх лежи по средата на хипотенузата, а горният съвпада с правия ъгъл. Диагоналът на квадрата е равен на диаметъра на кръга. Продължението на другия диагонал на квадрата пресича десния катет в същата точка, в която го пресича и правата от левия ъгъл на триъгълника, която минава през центъра на височината към хипотенузата.

Сега следват няколко условия, които не мога да кажа със сигурност дали са верни заради това, че фигурите са направени с много широки линии и не може да се измери точно. В първия случай продължението на десния катет е допирателна към окръжността. Допирателна към окръжността е и продължението на диагонала на квадрата. Горният връх на квадрата се намира върху продължението на височината към хипотенузата. Като спазих тези предполагаеми условия, изчертах фигурите и получих следното:

Първи вариант на синтезата.

Изображение 3. Първи вариант на синтезата.

Бях впечатлен от това, че могат да се зададат три различни фигури с такива размери и с такова разположение, че да образуват нова смислена фигура и то такава, която е важен частен случай – правоъгълен триъгълник с ъгъл 30 градуса. Бих нарекъл това геометрическа синтеза. То е много по-различно от типичните за нашата култура задачи, в които се извършва анализ.

След това се сетих, че при така зададените условия квадратът може да се мести нагоре и надолу, като при това новите решения продължават да са верни. Това е доста затормозяващо. Бих желал едно-единствено решение. Оказа се, че съм намерил само едно от решенията, въпреки че по случайност то беше един особен случай. Докато заспивах вечерта, определих границите, в които се намират верните решения при тези условия, но все пак исках едно решение.

След това гледах снимките отново и съставих следваща група от допълнителни условия: геометричният център на квадрата се намира по продължението на височината към хипотенузата, а не върха му. Сменя се и едната допирателна към кръга – вече е вертикалната линия, пусната от десния връх на триъгълника. Горният връх на квадрата лежи върху правата, която свързва центъра на кръга с левия връх на триъгълника. С тези допълнителни условия се получава следното:

Втори вариант на синтезата.

Изображение 4. Втори вариант на синтезата.

Бих желал нещо по-внушително от това, което се получи, но това мое желание е плод на неразбирането ми за същността на изобразеното. Затова предпочитам някаква гръмка сензация. Мисля, че това е вярното разположение, защото много добре съвпада и върху снимката. Далеч съм все още от това да го разбера. Може би някой ще го разбере.

При всички положения, това е принципно различно отношение към геометрията.

Централно разположена фигура на това място е Окото.

Окото.

Изображение 5. Окото.

Диаметърът на зеницата му е еднакъв с диаметъра на кръга от геометричната постановка, както и с диагонала на квадрата, а също и с височината към хипотенузата на триъгълника. Възможно ли е всичко да тръгва от окото? Възможно е, защото окото е единствената част от човешкото тяло, която запазва размера си непреоменен през целия живот. По такъв начин ти изглежда, че то е божественият елемент в човека и, че е основата, върху която се създава останалото. Дъаметърът на очната ябълка е 25mm, което е един инч. В такъв случай, тази древна мярка идва да покаже, че още в древността окото е било разбирано като измерител на света. Това е напълно вярно, като се има предвид, че точно начинът, по който виждаме света, е нашият критерий за него. Както и да бъде разглеждано окото, то винаги се оказва измерител и основа за съпоставка и това е много добре демонстрирано при Петроглифа и при Белоградчишката геометрическа синтеза.

Петроглифът.

Изображение 6. Петроглифът.

Това е Петроглифът, на който е изобразена Слънчевата система и орбиталните периоди на планетите. Но това е само повърхностен „прочит” на смисъла му. Под него има още много разбиране, което за сега не ми е достъпно. Много старателно е наблегнато не само на разположението на кръгчетата, но и на техните размери. Размерите на кръгчетата, с които са обозначени планетите са 4см за Меркурий, 8 – за Венера и 12 за Земята. Земята тук има същия размер като зеницата на Окото и същия, както беше казано по-горе в останалите фигури.

За мен това е доказателство, че всичките са правени по едно и също време с един и същи замисъл. Възможно е едните да се използват за четене на другите, което поражда голямо затруднение при разбирането им, защото е нужно първо да бъде разбран основният символ. Възможно е дори той да не е запазен, а да е бил унищожен. И най-накрая, изглежда, че всичко идва от окото – то е в основата на всичко, но то си остава един много нясен образ. Сложността идва от простотата. Колкото по-проста е една фигура, толкова по-трудна е за разбиране, защото има особеностите на архетип. Това са древни образни примитиви – първични образи, от които се изгражда света и техният смисъл е много недостъпен за съзнанието. Това е и най-голямата причина да  се направят рисунките от Магура – да се направи превод на архетиповете (божественото слово) на разбирам за човека език.

За възрастта е много трудно да се каже каквото и да било. Скалите са меки и се изронват силно. Затова някои казват, че няма начин фигурите да са много стари. Но начин има – да са били изсечени много надълбоко. Това го бях пренебрегвал преди, но при последното ходене го измерих.

Измерване дълбочината на изсичане.

Изображение 7. Измерване дълбочината на изсичане.

В някои части дълбочината на изсичането към днешна дата достига 5см. С годините може да са били поддържани и изсичани допълнително. Или пък просто първоначално да са направени много дълбоки. Това значи, че могат спокойно да са и на 14 000 години и ние не трябва да имаме никакви притеснения относно такива периоди от време.

Това не са така любимите на археологията златни накити. Нито са грънци, изписани със злободневни надписи. Тези фигури се пренебрегват, защото са трудни за разбиране. Всеки иска да прочете името на местен владетел и имената на жените, от които има деца, защото това е лесно. Всеки иска да намери златни накити, защото може и да ги смотае и продаде. Или най-малкото, защото ще му ръкопляскат. За тези фигури не трябват иманяри, трябват капацитети.

Един ден ще се разбере какво е казано. Важното е, че е казано по особен начин. С най-малкия нужен брой думи (в случая фигури). Като се изследва техния синтез, може да се разбере цялото послание. Това е била неголословна култура. Друг начин на мислене, различен от нашия.

Белоградчишката геометрическа синтеза е удивителна във всяко отношение. Тя показва, че е възможно Питагор просто да е чел български свитъци по геометрия и да от тях да е взаимствал идеята за теоремата си. От тези изображения виждаме, че правите ъгли са били разбирани много добре и няма никаква пречка древните българи да са били отлични математици. Не бива да робуваме на догмата, че българите са били неспособни да създават велика наука, ами трябва да чакат това от други народи.

Както беше казано вече, тази геометрическа постановка позволява множество верни решения. Тя представлява своеобразен психологически тест. В зависимост от особеностите на психиката си, всеки човек ще подходи по различен начин към нейното решаване – ще си прочете началните условия по различен начин и ще си постави различни критерии за вярно решение. Но по принцип решението изобщо няма нужда да се търси, защото постановката съдържа и условията и решенията. Моят личен пример е много показателен за огромна част от съвременното човечество – стремях се през цялото време към единствено вярно решение, въпреки че решаването постоянно показваше друго – налични са безброй верни решения.

Оказва се, че най-същественото в Белоградчишката геометрическа синтеза е самото решаване, а не резултата. Впрочем, това е напълно вярно и за Петроглифа, който има поне две верни тълкувания. За него също е трудно да се каже къде точно са центровете на окръжностите и в единия случай представлява съвършена карта на Слънчевата система. След това установих, че и друго тълкувание, което още не съм изяснил. Но, признавам си, бях разочарован от себе си, задето не съм намерил единствено вярното решение. Винаги очаквам от живота да има една изконна истина, а се оказва, че животът изобщо не е такъв. Ако сто човека гледат към едно дърво от различни места, всеки ще вижда същото дърво, но ще даде различно негово описание. И всички те ще бъдат верни!

Същото важи и за рисунките от Магура. Когато човек ги гледа, ги разбира. Изпитва дълбоко прозрение, но опита ли се да го изкаже, запише и улови, то все се стреми да се изплъзне. Това се получава, особено когато се правят измервания. Тогава винаги се явява една несигурност. Сякаш се опитваме да притежаваме нещо, което не може да се притежава. То ни се дава щедро, но ние не можем да го притежаваме. Все едно става дума за някакъв облак. Ако гледаме отдалече, много добре можем да кажем какви образи виждаме в него, но ако се приближим да измерим, за да дадем крайна оценка, то се оказва, че се губят опорните точки.

Но това е толкова естествено! Самият живот е такъв, а тези фигури са негово пълно отражение, те не са просто идеалистични построения. Най-важното в живота е живеенето му, а не резултатите. Съвременната култура предписва на човек задължителни крайни резултати от живота му, които се считат за условия за „вярно решение”.Но в това няма никаква истина. Всеки живот е напълно верен и най-големият негов смисъл и предназначение е да се изживее. Важна е не целта, а пътят до нея. И никой няма право да оценява никого, защото ние виждаме света само от една от всички възможни гледни точки. А, както вече се каза, те всичките са верни.

Advertisements
2 Коментари
  1. Анонимен permalink

    Знаците издълбани в скалите около сградата на ДДС Миджур, намираща се над Белоградчик не са древни. Издълбани са в края на 80-те години на 20 в.

    • Това сигурно ли е? От кого? Каква идея е вложена в тях?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: