Skip to content

Бал – името на мъжкия аспект на магурския бог

февруари 5, 2013

Много е вероятно езикът на бог да е български. До това заключение стигнах след множество прозрения, които едно след друго ме водеха към това виждане. Понеже в тук разделите са разместени и не са представени по последователността на осмислянето и публикуването им в оригиналния блог, то представям част, която по принцип би трябвало да се предхожда от изложени по-нататък теми. Но, от друга страна, необходимо е именно тук са се каже повече за Бал, за да се представи неговата взаимовръзка с Белоградчик и района.

В хода на търсенията ми в един момент стигнах до разбирането, че буквите са видим израз на излъчването (еманацията) на Бог, чрез което той твори света. В този смисъл, в началото наистина е било словото, но тази истина е била известна по земите ни поне 12 000 години преди да се появи Христос, ако такава личност действително е съществувала, разбира се. Ние като народ не дължим на Християнството просветлението си по този въпрос, защото сме знаели тази истина  много преди неговата официална поява. Дори е по-вярно да се каже, че в началото беше светлината, а „словото“ се появява едва като следствие от нейното пвоедение.

Според наученото от изследванията, буквите са мъжки, женски и преходни. От тогава идеята претърпя известно развитие и вече смятам, че преходните са всъщност пространствени, като към тях се добавят сонорните.

Мъжките са гласните букви, които въвеждат силата (духа) в построението. Женските са съгласните букви, но без сонорните. Съгласните букви са структурни, защото формират структурата на пстроението. Това произлезе от аналогията на фигурите от пещерата с X и Y хромозомите и човешката генетика – бащата дава духа, а майката – построението на детето. Соннорните букви заедно с Ь, Ю и Я са пространствени. Така всяко построение може да се осъществи с букви – налични са букви на духа, букви на душата и букви на тялото (мястото). Бих нарекъл това виждане Триединството на буквите. То недвусмислено показва, че буквите са еманацията на Бог, която се осъществява в трите посочени направления – силово, структурно и пространствено, а това е точно описание на Бал, който е сияен равностранен триъгълник.

Схематично представяне на Бал.

Схематично представяне на Бал.

Трите излъчвания на Бог са в действителност три аспекта на светлината. Ур, Хор и Ра са имената на тези аспекти. Ур се отнася до животворящата сила и се свързва с гласните (мъжките) букви. Хор се отнася до душата (построението) и се свързва със съгласните букви. Ра се свързва със сонорните букви и се отнася до осъществяването.
Определено прави впечатление, че Р се среща в името на всеки аспект. Това е една от малкото букви, които могат безкрайно много време да се произнасят, без да настъпва промяна в онова, което се чува. Ррррр. Може да бъде произнасяно наистина дълго и, както започва, така и свършва – без изменения. М и Н са другите букви, при които това е възможно (освен С и З). Това безкрайно постоянство е необходимо за задаването на такт. А тактът внася ред наспоред себе си в съвкупностите, с които взаимодейства. Така от мястото се получава пространство (където наистина нещо може да се направи), като през него преминават вълни с определени дължини. Р, М и Н „разделят тъмнината от светлината“, така да се каже – формират пространството. Малките деца са склонни да произнасят тези звуци в продължение на много време, като през това време са в унес. Това занимание е потребно за изграждането на душата в новия й живот и затова децата го правят спонтанно.

Б е първата буква от съгласните (женските, структурните).

А е първата буква от гласните (мъжките, на духа).

Л е от сонорните (пространствените), където първата всъщност е Й.

Получава се точно БАЛ. В един от местните диалекти в Белоградчишко Л в края на димуте се заменя с Й. Възможно е много отдавна думите, завършващи на Л, да са завършвали на Й, а след това с времето да е настъпила замяна.  С Й ще се получи БАЙ, което също е доста показателно, защото означава някаква по-висша същност.

Във френския и испанския двойното Л (LL) се чете като Й. Предполагам, че това е наследено от някогашното просвещаване на тези народи от българите. При тях БАЙ се е изписвало BALL поради споменатата особеност. Това след време е заето от англичаните, които почти нямат собствен език (езикът е равни части испански, френски и немски), и се е превърнало в тяхата дума за топка, кълбо. Кълбото е олицетворение на Бог повече от сферата, защото е плътно, а сферата фактически не съществува, защото е само едно мисловно построение. Идеално е онова, което е и реализирано, а не само замислено. Затова кълбото е символ на съвършенството, т.е., символ е на Бал.

Пак от БАЛ произлиза и думата баланс, която е още една от характеристиките на Бог, който е равностранен триъгълник. Тази фигура се намира винаги в рановесие.

Истинският Бог е познаваем и достъпен само чрез български език, до това заключение достигнах. Езикът на Бог е българският. Това тепърва предстои да се разкрие с пълна сила.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: