Skip to content

Особени канали в пространството и това, което идва през тях

февруари 1, 2013

Особени канали в пространството

Странностите на белоградчишкия район, които са ми известни, не се изчерпват с предполагаемите условия за създаването на човека, ами се проявяват даже и като необяснимо влияние върху разпространението на радиовълните.

Едно време покритието на GSM операторите все още не се беше разпространило по по-затънтените краища на страната. В района на селата Върбово и Чупрене имаше само покритие на Mtel и то не навсякъде. Globul имаха покритие най-близо в Белоградчик. Между Белоградчик и селищата от Чупренско се намира южната стена на Белоградчишкия разлом. Тя спира сигналите. По тая причина се е наложило да се изгради местен телевизионен ретранслатор, въпреки, че белоградчишката телевизионна кула се намира само на десетина километра по права линия – сигнал не минава през стената. Но на няколко места все пак имаше покритие на Globul – всичките те бяха в зоната на видимост на Кръга. Като че ли той осъществява някакво радиоразпръскване – на онези вълни, които попадат в северната страна на стената (от задната страна на Кръга). Сякаш те минават през някакво устройство във Върбовската глама, обработват се там и се излъчват през Кръга.

Интересно е, че „зад“ Кръга, т.е. от север се намират Белоградчишките скали, които представляват много сложна матрица, която преобразува лъченията – пречупват ги, отразяват ги, наслагват ги и какво ли не още. Навярно така обработените лъчения се поемат от гламите и след това се излъчват през техните особени точки.

Схема на предполагаемите взаимодействия.

Изображение 1. Схема на предполагаемите взаимодействия.

Щом движението на радиовълните, а вероятно и на други лъчения, които не са нби известни, е от север на юг, то източникът на основните лъчения следва да е разположен на север от Белоградчишките скали. Известно ми е едно такова ямсто, което се характеризира със значителни особености – това е Рабишката могила, в която се намира пещерата Магура. Точно до нея се намира Рабишкото езеро, където веднъж наблюдавах стоящи вълни в продължение на повече от час и половина и те бяха съпътвствани от непрестанен ритмичен звук, подобен на този от движението на влак. Доколкото можах да схвана, ритъмът идваше от място под езерото и могилата. Това беше първия път, когато допуснах, че някъде отдолу се намира генератор на честоти.

След това, понеже в последните пет години пътувам всяка седмица между Видин и Белоградчик, наблюдавах влиянието на Рабишката могила върху разпространението на радиовълните. Пътят ми в едната си част има пряка видимост към могилата и тази си част радиото на колата ми винаги се смущава, като станциите се разместват. Когато изляза от зоната на видимост към могилата, всичко се оправя и станциите идват по местата си. Тези наблюдения ме карат да заключа, че под Рабишката могила съществува излъчвател на честоти, а самата могила е вид антена. Тези честоти, които са толкова съвършени, че могат да поддържат стоящи вълни в продължение на час и половина (иска се неизменно поддържане на честотата), попадат в матрицата на скалите и от там след обработка поемат пътя си към Кръга и след това в неизвестна посока.

Село Върбово се намира точно от южната страна на Кръга, само на около 1 км от него. Там съм наблюдавал един много странен ефект. В къщата си слушам радио – по-конкретно „Хоризонт“. Комшията, който живее на 20 метра от мен, слуша същото радио. Седя отвън на пейката пред къщата. Едно и също нещо по радиото първо го чувам от при комшията, а после и от моето радио. Като закъснението е голямо – достига и до две секунди, но не е с постоянна големина – мени се във времето. Очевидно, радиовълните достигат до моето радио след много голям преход. Но през кое място? За две секунди могат да отидат до Луната и да изминат почти половината път назад. Предполагам, че пътуват през някакво усукано пространство, което се създава от южната стена на Белоградчишкия разлом. Един от ръкавите на тези канали излиза някъде около къщата ми. В тази къща се сънуват много странни сънища и се случват някои необясними неща. След поредица от подобни събития спряхме да нощуваме там – за поне десет години. Мисля, че тези неща идват през предполагаемите канали.

Интересно съвпадение е, че всички регистрирани случаи на среща с черните безглави хора са точно в зоната на съсредоточено излъчване (Изображение 1). Навярно това е мястото, където интерференцията на вълните води до материализация.

Върбовските сънища

Най-запомнящите се за мен сън и среднощни събития се разиграха именно в къщата ни в село Върбово.

Сънят ми започна така: прибирам се с автобус от Видин към Белоградчик. Автобусът беше пълен. Всички говореха, но не толкова че ги чувах, колкото знаех, че говорят. Не им разбирах нищо. Бяха някак чужди, като от друго място, но не чужденци. По едно време ми стана ясно, че всички пътуваме за едно място – нещо като сбор на селото ми.

На село видях всичките си роднини събрани, а даже и много хора, които не познавах. След това се преместихме всички на едно място срещу Кръга. Там всички ме наобиколиха и трябваше да седна върху едно легло, зад което имаше огледало. Хората, на които имах най-голямо доверие, бяха най-близо до мен. От някъде знаех какво да правя. Взех лист и химикалка, затворих си очите и започнах да пиша, за да получа някакво послание от подсъзнанието си. Писах не малко. Като погледнах, на листа имаше нарисуван кръг с кръст в него. От тогава много почитам тоя знак. Усетих, че някой ме вика. Погледнах в огледалото и видях едната ми баба да ми говори от него.

Уплаших се, стана ми ясно, че много от присъстващите са починали близки и роднини. Стана ми ясно и, че пътуващите с автобуса са отдавна починали родственици. Хората около мен ми казаха, че нямало нищо страшно. Това било съвсем нормално, даже в рода ми имало два случая да видят починали роднини след смъртта им. Веднага се появи илюстрация на тия случаи – нещо като видео. Единият беше на нещо като гара с някакви стълбища. При другия един човек се качваше по един сипей на варовиковите хълмове (глами). Като разказах съня, нашите ми казаха, че имало наистина два случая. При единия дядо ми видял починалия си баща на някаква гара, но той много бързо се изгубил в тълпата. Пра-пра-дядо ми пък бил намерил „съкровище“ на гламата. Много често ходел там. След това станал много богат и влиятелен.

Като ми казаха, че няма нищо страшно, ми казаха и „хайде“. Седнах „по турски“ и си рекох „давай“. В тоя момент нещо като мълния се спусна през главата ми надолу към кръста и през мене влезе при нас. Болката беше неописуема. Виех и чувах гласа си метален, електрически.

Не се събудих рязко. Като че ли съм бил полу-буден. Известно време не можех да се ориентирам. Отвън се чуваше ужасен вой от двете елхи, но вятър не духаше. Беше сред лято. В стаята ми се струваше, че е изключително. С кожата си усещах нещо страшно и студено да се стеле ниско долу до пода в единия ъгъл. Като че ли ми наелектризираше кожата. Опитах се да си кажа, че това са само сънища, но не се успокоих. Може би около две-три минути се опитвах да остана спокоен. След това станах и тръгнах към стаята на родителите ми.

Тъкмо отворих врата и майка ми вече идваше. Имала ужасно усещане и май ме е чула да крещя. Отидох при тях. По никакъв начин не исках да оставам сам. А не бях малък – бях на 16. Легнах при тях. Майка ми беше решила да вдъхне увереност на всички, че няма нищо и се засили да спи в моята стая. Съвсем кратко постоя там и се върна. По пътя, като светна едната лампа, тя изгоря на момента. После баща ми искаше да ходи да спи там, но майка ми не му даваше изобщо да ходи.

По едно време се поуспокоих и започнах да рева неудържимо. Ревах дълго. После се успокоих още повече и започнах да разказвам, но почти не можех да говоря – заеквах много силно. Най-накрая, след часове бодърстване нащрек, чухме първите петли. Изведнъж стана много по-спокойно и заспахме. На другия ден всеки разказа неговата гледна точка. Обединиха се в едно общо цяло.
Минаха няколко дни, през които майка ми сънуваше дявола. Сънуваше, че се гонят с него – някаква игра за постигане на надмощие над другия.

Последната нощ сънуваха голям хълм и всички хора отивали към него, а хълмът бил в равнината. Върху хълма стоял огромен добър мъж, който взимал хората и ги подхвърлял нагоре, за да се хванат за небето и да се качат там. Но времето не му стигнало да качи всички, а долу имало още много хора.
Започнало да се заздрачава. Не помня посоката, май беше от изток, но от едната посока се появил дяволът. Носел се бързо над равнината. Нямал крака, а бил някакси до кръста. Ужасът бил неописуем. Едни хора бягали, други направо умирали от страх. И майка ми била много ужасена. Но останала и го гледала в очите. Тя действително е много почтена (цялото семейство сме патили от това) и дяволът не могъл да всели в нея страх. Обърнал се и се разпаднал.
Това беше още преди да разберем за Кръга и седем-осем години преди да погледнем по новия начин на Магура. Сега мисля, че хълмът е магурския хълм и, че там ще се разрази една от последните битки за спасяването на човека, като това всъщност вече се е случвало мого пъти. Но го знам сега, а тогава не съм имал и идея за това.

След това десет години не сме преспивали там, такъв ужас беше.

А мястото от съня ми, където приех тази сила, се нарича Миленков кръст. Миленко бил преселник от македонско. Бил е хайдутин и в крайна сметка го убиват. Къщата му там я купихме преди пет-шест години преди тези събития. Тя е строена преди около 150 години за Миленко. Ориентацията й не е като на останалите къщи – има някакво отместване от посоките. Строил я е пра-пра-дядото, който се е качвал по гламата, окъдето се е сдобил с огромо влияние и богатство.

Върбовската църква е на 7-8 века. Има легенда, че е първоначално е построена на Миленков кръст – срещу Кръга, но една сутрин се била преместила сама на сегашното си място. Там е защитена от една естествена стена от въздействието му.

Кръгът и гламата са много, много особени. Те са арена на странни събития и смятам, че ги пораждат, защото се намират точно в средата на огромния геоглиф Ф, който има функцият да материализира промисълта. В разказа „Алтруизин” на Станислав Лем героят рябваше да работи с една машина за създаване на чудеса, на която имало огромен надпис „ВНИМАНИЕ! ВИСОКА ТРНСЦЕДЕНТАЛНОСТ!” Не мога да си представя по-уместно предупреждение за близката околност на Кръга.

По-нататък предстои да ви запозная с един много интересен и заплетен случай на съвременно жертвоприношение и появата на древни същества, който се разиграва в близката околност. Предположението ми е, че такива същества се появяват в този район, когато се получат вихри във вълните, които се излъчват от кръга. Те навярно се пораждат от предизвикани смущения.

Път към отвъдното

Имам стари сведения в рода си, че доловете на върбовската глама представляват път към отвъдното.

Общ изглед на Върбовската глама от юг.

Изображение 2. Общ изглед на Върбовската глама от юг.

Прабаба ми често сънувала, че се изкачва нагоре по доловете и, когато стигала на върха, там били душите на умрелите хора. Моят опит с тези долове също е в подобна посока. Твърде субективен е, за да бъде споделен. Поне върху мен имат изключителна привлекателна сила и след всяко изкачване по тях животът ми претърпява промени. Дори самото изкачване за мен е някаква мистика. Точно в любимия дол се намира пещерата Малки печ, която е с триъгълен свод и течаща водя, където намерих възстановен древен олтар. Тази пещера е била светилище, а те в никакъв случай не се изграждат на случайни места.

При всички положения намирам, че по доловете следва да текат изключителни по мащабите си енергии от познат и от непознат вид. Формата усправлява поведението на силите, затова един огромен дол следва да представлява истинска магистрала за тези енергии. А, където текат големи енергии, нещата са винаги много странни, защото те деформират и времето, и пространството.

Имах възможността при едно погребение в село Върбово, да наблюдавам преминаването на душата в отвъдното. То стана именно по гламата.

Истината е, че чрез Върбовската глама не само ние можем да преминем отвъд, но и отвъд може да идва при нас.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: