Skip to content

Околността на Белоградчик – арена на магурските събития

февруари 1, 2013

Сигурно е, че рисунките от Магура се намират в района на днешния град Белоградчик. Вероятно те биха могли да бъдат нарисувани и на кое да е друго място и е въпрос само на случайно стечение на обстоятелствата да се намират в пещерата Магура. Но е по-вероятно това да е закономерен резултат от действието на ред фактори.

Точно над Белоградчик се намира пещерата Козарника, където през 1996 година при археологически разкопки от българо-френски екип се откриват находки на възраст от 36 до 39 хиляди години, които показват значителни различия със своите съвременни находки от пещерите Темната дупка и Бачо Киро. Тази култура от Козарника показва значителни сходства с култури, които са разпространени в Западна Европа няколко хиляди години по-късно. Това е много подходящо да се отбележи и запомни, защото една от основните теми на тази книга е именно  въздействието на културата от Магура върху развитието на света.

По-късно се извършват допълнителни разкопки, които достигат до пластове на възраст 1,2-1,4 милиона години. Там е намерен зъб на представител на рода Homo, като е най-вероятно това да е на Homo erectus. Зъбът е на възраст около 1,6 милиона години. Това променя представите за заселването на континента Европа. Според разбиранията на съвременната наука човекът се появява като вид в Африка преди 3-4 милиона години и започва своята миграция по света, като навлиза в Европа през Гибралтар или през Босфора. Досега се смяташе, поради съсредоточаването на проучванията в Западна Европа, че това преминаване е станало през Гибралтар преди около 800 хиляди години. Находките от пещерата Козарника говорят за друго, а именно, че Балканите са портата, през която се извършва заселването на Европа, ако, разбира се, човекът действително се появява първо в Африка.

В Козарника е намерена кост, върху която през 2,5 милиметра са направени успоредни резки. Твърдението на откривателите е, че това не са следи от рязането на месото, а нарочни резки, които представляват запис. Ако това е вярно, то означава, че абстрактното мислене и изобразяването на символи се появява за първи път в района на Белоградчик преди 1,2-1,4 милиона години. Те установяват, че тази традиция се разпростира от преди 1,4 милиона години до преди 11 хиляди години. Това изобразяване включва успоредни резки, групирани по различен начин върху кости и камъни, както и зигзаги. Всичко това е с много неясен смисъл, но е видно, че става дума за някакво систематизирано представяне на информация. Това предположение се оспорва остро, защото до сега се е смятало, че символното и абстрактното мислене се появяват преди около 50 хиляди години.

Такива успоредни черти и зигзагообразни линии се намират в изобилие в Магура, което навяно е свидетелство за това, че рисунките са продължение на старата Белоградчишка традиция в създаването и записването на абстрактни идеи и знания. Ако наистина може да се говори за Магурска школа, то нейната възраст е просто удивителна – 1,4 милиона години!

Поредици от успоредни линии от Магура.

Изображение 1. Поредици от успоредни линии от Магура.

Зигзагообразни линии от Магура.

Изображение 2. Зигзагообразни линии от Магура.

свен това в Козарника и останалите около 7 000 пещери в България не са налични рисунки, освен в Магура. Странно е, че преди 1,4 милиона години примитивни и слаборазвити в културно отношение хора (както се предполага според представата за праволинейното ни развитие) създават своя система за записване, но не са минали през етапа на изобразяване на бита си – рисунки на животни, ловни сцени и др. подобни. Изглежда, че досегът им с района на Белоградчик изведнъж ги е превърнал в разумни, абстрактно мислещи същества, които след това дават познанието и културата на хората по целия свят.

Какво толкова странно може да има около Белоградчик?

На първо място, това е Белоградчишкият разлом. При издигането на Стара планина земната кора се разкъсва в посока северозапад-югоизток, като с това се образуват две успоредни, прави стени от надигнали се варовикови плочи – северната и южната стена на разлома. Между тях се надигат плочи от утаечни скали, които по-късно се превръщат в красивите и мистериозни Белоградчишки скали в следствие на изветрянето. Това е официалната научна теза и тя действително е убедителна.

На малко хора е известно, защото почти не се обръща внимание, но Белоградчишкият разлом има формата на огромна буква Ф, когато се гледа от голяма височина.

Районът на Белоградчик, сниман от сателит.

Изображение 3. Районът на Белоградчик, сниман от сателит.

Възможно е това да е естествено явление, но е възможно и да е изкуствено предизвикано с цел да се създаде човекът от по-примитивни същества. За осъществяването на подобен замисъл е потребна много добре развита технология, каквато ние сега още не можем да си представим.

Известно е в изкуството на магията, че образите предизвикват подредени движения на енергии, което е причината да се изобразяват множество символи. Възможно е съзнанието и ума да не възникват спонтанно, а да имат нужда от помощ. За тази цел може да се създаде среда с подходящо подредени течения на енергиите, като върху земната повърхност се изчертае огромен символ с подходяща форма и разположение. Дългата права линия на разлома сочи към посоката на зимното слънцестоене или на около 28 градуса на юг. Дори самото разположение на Белоградчишкия разлом вече е една предпоставка да се постави под съмнение предположението за естествен произход. Такова разположение на огромен магически символ следва силно да благоприятства неговата работа и да го хармонизира с естественото движение на енергиите във Вселената. Така подобно съоръжение ще бъде енергетически обезпечено.

Такъв символ се намира и в пещерата Магура:

Същият символ от пещерата Магура. Символът на материализацията и осъществяването.

Изображение 4. Същият символ от пещерата Магура. Символът на материализацията и осъществяването.

Той е свързан с божествената промисъл, която се осъществява в света ни. Той може да се нарече „Сътворение”. Това са подходящи функция и наименование, когато става дума за създаването на разумния човек. Вероятно е наличен вселенски разум, който за целите на развитието и осъзнаването си е потребно да придобие опит в човешко тяло. Тогава той би могъл така да управлява развитието на планетата ни, че в определен период на нейната повърхност да се появи огромен символ, който да подпомогне възникването и развитието на разума и съзнанието.

До тук са налични два напълно еднакви символа, но това не е всичко, защото към тях се добавя и трети. Това е Кръгът, който се намира над село Върбово и то точно в средата на огромния геоглиф – центровете им съвпадат.

Да, нещата винаги могат да се нарекат естествени, но в този случай те са твърде странни и е много вероятно да имат изкуствен произход.

Кръгът над село Върбово. Цялата фигура отново има формата на символа Ф от Магура.

Изображение 5а. Кръгът над село Върбово. Цялата фигура отново има формата на символа Ф от Магура.

Кръгът над село Върбово. Цялата фигура отново има формата на символа Ф от Магура.

Изображение 5б. Кръгът над село Върбово. Цялата фигура отново има формата на символа Ф от Магура.

Кръгът се намира на Върбовската глама. Глама се нарича варовиков хълм

Гламата е пред погледите на човека, откакто той ходи по тези земи. Образувала се е при издигането на Стара планина. Следователно, всички обекти върху нея трябва да са били на разположение на човешкото зрение през цялото това време.
Въпреки че много пъти сме изминавали пеша пътя между Върбово и Чупрене, от който Кръгът се вижда, разбрахме за него едва няколко дни след слънчевото затъмнение през 1999. Тогава майка ми сънувала сън, в който видяла кръг върху гламата. От тогава го наблюдаваме всеки път, когато минаваме от там, и уважението ни към него непрестанно нараства.

Кръгът е разположен по равно върху гора и тревна площ, като границата между тях го дели през средата почти вертикално. В гористата част периметърът му се очертава от просека в гората, а в тревистата – от линия от дървета и храсти.
Кръгът се изменя непрестанно, като понякога промените стават и за няколко дни.

Менят се ширината и отчетливостта на очертанията, цвета на растенията, конфигурацията му. За около една година се беше разделил на четири сектора от по 90 градуса. В други случаи само за дни големи части от него се покриват с храсти и дървета или пък последните изчезват, като че ли никога не ги е имало. Най-често преди измененията горната част на гламата се покрива с мъгла за един или повече дни и след разсейването й се показва нова конфигурация. В много случай цялото небе е чисто, а само в района на Кръга ниско над терена се стели неголям облак.

Ходили сме на Кръга няколко пъти. Първият път бях доста малък и ходих сам. Беше сравнително откачено начинание, защото беше жестока жега, а стигането до там иска доста изкачване. По време на изкачването се страхувах много силно, като към края страхът достигна почти до паника. Затова не се задържах дълго там, а слязох много бързо. Все пак бях стигнал до долната част на окръжността, където тя влизаше в гората. Изглеждаше като линия от изсъхнали дървета през гората, но шумата си стоеше.

Много години по-късно започнахме да ходим там с родителите ми. Вече не беше страшно, а интересно. Преди да отидем първия път заедно, се чудехме в каква посока да направим маршрута – по часовниковата стрелка или срещу нея. В крайна сметка и до ден днешен предпочитаме движението по часовниковата стрелка.

Като стигнахме там, видяхме, че долната част на Кръга е задигната като площадка. Границата се очертава от изправени каменни плочи. Случвало ми се е да усещам преминаването през нея като мощен поток през тялото си. Предполагам, че по границите на тази фигура текат силни енергии.

Следващото нещо, което ме впечатли силно, беше, че някои растения са изсъхнали само в някои от клоните си, а понякога не и цял клон, а само части от него. Шумата си стоеше върху тях, като да са хербаризирани. Все едно изсъхването е станало преди не повече от седмица и вятърът не е имал време да отрони листата. Тези изсъхвания на части от растенията все бяха на границата между гористата и тревистата част, като изсъхналите части бяха в тревистата. В нея имаше и цели изсъхнали растения, но без характерните белези по стеблата и клоните, когато си личи, че растението е мъртво отдавна, а само листата, които си стояха непокътнати върху тях.

При следващи ходения много пъти сме виждали растения на места, където не е имало нищо при предното посещение. Това бяха дръвчета на по няколко години, а ги нямаше само преди месеци. Напълно зрели растения се появяват изведнъж, други изчезват също толкова бързо. Какъв е отговорът? Порастват за дни ли? Или пък изчезват за дни без останки? Едва ли. Моите предположения са, че Кръгът е пресечна точка на няколко паралелни свята. При всяка промяна в него преминаваме в друг.

Да, защото ако имаме възможни решения 1 и 2, всяко от тях прави за нас света различен от това, което е бил до сега. Но все пак всяко от решенията се взима с вероятност, така че с вероятност съществуват множество паралелни светове, където всеки от нас е взел различни решения – ние само следваме разклоненията на едно дърво на решенията, което се материализира под формата на паралелни светове. Защо тогава ни се струва, че сме в този свят, а не в останалите? Защото емоционално сме привързани към взетото решение и сме „слепи“ за другите светове. Освен това преходите стават незабележимо от наша гледна точка, защото преминаването е гладко – без прекъсвания и начупвания – все едно никога не е имало промяна.

Веднъж един приятел пътувал с влак. В купето имало някаква баба, с която се заговорили. Като разбрала, че той е от Белоградчик, му казала напълно убедена и без всякакво съмнение в думите си „В твоя край има портал. От там се минава в други животи.“ Като ми го разказа,  за мен нямаше съмнение кое е и къде се намира портала.

Кръгът има лечебни свойства, изпитал съм ги върху себе си. Освен това, всички наранявания, които могат да се получат там (теренът си е труден, а и често хрърга посетителите си), отшумяват много бързо. Кръгът изпълнява и желания – и нищо чудно! Та нали желанието е вид избор, а човек се намира точно на портала, от където става преминаването в света на другия избор.

И още много мога да говоря за Кръга. Под повърхността най-вероятно има кръгла зала на пещера или машина. Може и двете. Но нямам представа откъде се влиза, иначе отдавна да съм го направил! Знам къде е бил входът някога, преди гламата да се надигне, плочата да се сцепи и проходите да се затворят – това е Портата – едно образувание, съвсем наблизо.

Освен другото, цялата конфигурация на Кръга прилича на буквата Ф, но с водоравна чертичка отгоре.

Това се явява поредно съвпадение и то точно на същата фигура. Да, сигурно може да се говори за случайност, но случайностите стават прекалено много. Намирам това място за свещено и не желая там да ходят много хора. Дори е нужно са се ходи само при крайна нужда, а не от любопитство. Надявам се, че като споделям информация за него, няма да го направя обект на посещения.

Винаги съм искал да направя един точно определен преход по Върбовската глама, така че да мина през всички интересни обекти на нея. Най-накрая с двама приятели го направихме. Преходът е с дължина около10км по доста труден терен. Първият обект по пътя ни беше една изправена плоча. Смятам, че посещението на гламата е добре да започва от плочата.

Плочата пред Върбовската глама.

Изображение 6. Плочата пред Върбовската глама.

Това е една изправена варовикова плоча, която висока около 2,5-3 метра над земята. Много прилича на карта на гламата.

След половин час изкачване се стига до Градището. То е един полукръг, очертан със струпани камъни, които не са редени в зид. Само в южния му край личи, че по някое време е правен опит от камъните да се направи зид, но силите са били малко и начинанието е изоставено.Твърди се, че това е било римско укрепление, предназначено за защита на един римски път, който минава наблизо.

Част от стената на Градището.

Изображение 7. Част от стената на Градището.

Обаче Градището е било всичко друго, но не и укрепление. Стената му е ниска и полегата и се преминава без всякакви трудности. Напълно е възможно да е било използвано от римляните, но те са го заварили вече готово, а вероятно и отдавна изоставено. Истинското му предназначение, както и истинската му възраст са трудни за определяне. Все пак, видно е, че функциите му са били свързани основно с формата му на полукръг. Предположението ми е, че това е древно магическо съоръжение, което е концентрирало мисълта и съзнанието на магове, за да използват успешно Кръга.

След Градището се минава до Портата.

"Портата", намираща се точно срещу Кръга.

Изображение 8. „Портата“, намираща се точно срещу Кръга.

я представлява много особен отвор в стената, която се е получила при ракъсването на плочата. Едната част от плочата е останала на мястото си, а другата – тази с Кръга – е пропаднала надолу. Смятам, че Портата е останалото от входа на пещера, водеща до под Кръга, където има обширна зала. На мястото има и други останки от тази пещера.

Когато се спускахме от над Кръга, видяхме два заслона. Първият от тях е доста грамаден, както и всички обекти на това място. Този заслон е останка от галериите на някогашната пещера, която е била разделена на две при разцепването на пластовете.

Това отдолу е една засека, която също ни се разкри за пръв път, защото се спускахме надолу към Кръга. Впечатлява кръглата й форма. Изглежда ми като врата към нещо наистина особено – например, залата под Кръга – така да се каже „машинното отделение“.

При следващо ходене специално отидох до това образувание, което нарекохме „Шлюза”. Оказа се дъно на кръгла пещерна галерия, която е била на две равнища, разделени от тънък таван. Не се виждаха никакви признаци това да е шлюз, който може да се отваря, но поразява колко удивително кръгла е била тази галерия. Това е останка от нейното дъно.

"Шлюзът".

Изображение 9. „Шлюзът“.

Това значи, че във варовиковата плоча някога е съществувала цилиндрична галерия с подгалерия, която е водела горе-долу в посока към Кръга. По всичко личи, че тази цилиндрична галерия е копана в скалата с някаква машина, подобна на онези, с които се прокопават тунели. Затова завършва с права стена. За мен това е потвърждение, че под Кръга има някакво съоръжение, което е построено неизвестно кога точно в средата на огромния Белоградчишки геоглиф.

Докато бяхме в Кръга се възползвах да проверя какво е поведението на компаса. Компасът ми е много кадърен и чувствителен. От ралични позиции показваше север в различни посоки, като отклонението беше над 20 градуса. Освен това стрелката беше неспокойна – често се поклащаше. На това място наистина се „вихрят“ енергии.

Накрая при този маршрут остава Асфалтът. Това е огромна площадка с размери около 20х80м, която е покрита с нещо като бетон. Покритието силно прилича на асфалт.

Парчета от "Асфалта".

Изображение 10. Парчета от „Асфалта“.

Това не е естествен седимент, защото в него има много и големи шупли, което не се наблюдава при седиментите. При седиментите, също така, отделните частици имат еднаква ориетация, което се дължи на действието на силата, която ги натрупва. Тук отделните камъни са разположени напълно хаотично, както това е при бетона, преди да бъде вибриран. Такъв материал не е естествен и по друга причина. Тази конкреция се намира само на това място на Върбовската глама. Обикалял съм много гламите и на други места не съм виждал нищо подобно. Затова мога да кажа със сигурност, че Асфалтът е изкуствен. Изглежда, че на това място са изграждани съоръжения с не много ясно предназначение.

От това място се загледах нагоре към Кръга. Небето беше облачно и леко тъмно. На неговия фон ми се мяркаха подковообразни светли петна, но доста бледи. Помислих, че ми се привижда и споделих какво виждам. Тогава и спътниците ми заявиха, че виждат същото. Бяло-жълта подковообразна линия, подобна на слънчев протуберанс се издигаше в небето от една част на Кръга и се спускаше в друга. Смятам, че Кръгът беше активен по това време.

И до сега съм благодарен на приятелите си, че се отнесоха с уважение към мястото. Никога не бих завел случайни хора там.

Личи, че Кръгът е бил част от земната плоча и се е издигнал с нея при образуването на разлома. Възможно е да съществува нещо под него, което някога е било да дъното на морето и е чакало времето си да се активира или активността му е била част от причините за образуването на разлома.

Кръгът, сниман от сателит, с нанесена върху него Земята с основните й планетарни характеристики.

Изображение 11. Кръгът, сниман от сателит, с нанесена върху него Земята с основните й планетарни характеристики.

Кръгът има връзка с планетарното равновесие.

Наклонът на земната ос е 23.44 градуса, а наклона на земната орбита спрямо оста на Слънцето е 7.25 градуса. С това количеството на съвпаденията нараства прекалено много и случайността като обяснение започва да губи своите позиции.

Може да се обобщи, че в района на Белоградчик съществува съвкупност от грамадни по размерите си символи, които управляват някакви енергии, поддържащи живота и равновесието. Символите Ф са свързани с Луната, за която по-нататък ще се говори много. Тя е източникът на менталния аспект на човека, на промисълта. Луната е много важна за стабилната орбита на Земята, като това от своя страна създава благоприятни условия за живот.

Тези символи и съоръжения е най-вероятно да са били заложени като зародиш в земната кора, така че на определен етап да се проявят върху земната повърхност и да окажат своето въздействие върху живота. И най-вече да го доведат до неговата разумна и съзнателна фаза, а може би дори да го отведат още по-далече.

Подобно е положението с Белоградчишките скали, за които се твърди, че някога са били цяла плоча от утаечен материал, която се е показала на повърхността, но имала несъвършенства в себе си. Именно тези пукнатини и слаби места послужили като средища на засилена ерозия, докато други части останали незасегнати. Така се обясняват всевъзможните форми на скалите, които са се образували чрез ерозия.

Но наблюдавал съм няколко случая на откъртване на части от скалите поради заледявания, както и изронване поради отслабване на материала. И в двата случая се създава само безформие, не и причудливите форми на Белоградчишките скали.

Точно формите на скалите са много важни, защото създават нещо като матрица на построенията. Енергиите, които са подредени вече от огромните Ф, следват тази матрица на скалите и създават много сложни енергийни построения. Възможно е те да са в основата на изграждането на разума и съзнанието у човека. Затова, когато първите хора попадат преди 1,6 милиона години в района на Белоградчик (ако е истина разселването на човечеството от Африка), те много бързо прескачат множество етапи от развитието си и достигат направо до символното мислене.

Ако действително съществува такъв замисъл и той е изпълнен, нужно е да се намерят сред Белоградчишките скали следи, че те са изкуствено оформени. Нужно е да се има предвид, че границата между естествено е изкуствено е много тънка, когато става дума за замисъла на вселенски разум, който е едно с всичко – той самият е естественото, затова неговите нарочни действия имат вид на естествени. Все пак се намират много странни скали, които няма как да са с естествен произход. Една такава се намира срещу пещерата Лепеница.

Това е една квадратна скална гъба, разположена под надвиснала над нея плоска скала. Явно е, че стената защитава гъбата от едната страна, затова ерозията на гъбата трябва да е по-силна и изразена от незащитената страна. Но такова нещо не се наблюдава. Гъбата е оформена еднакво отвсякъде. Освен това, ерозията винаги се стреми за създаде овални и сферични форми, защото най-лесно се отчупват най-острите ръбове. Овалните форми са най-устойчиви. Тази гъба би трябвало да е най-малкото с кръгло сечение, а не да е кубична.

Квадратната гъба срещу входа на Лепеница.

Изображение 12. Квадратната гъба срещу входа на Лепеница.

Възможно е формата на скалите да е придадена изкуствено чрез дообработка, а е възможно те да са се появили от земните недра почти със същата форма като днешната.

Един удивителен пример за изкуствено оформяне е пещерата Лепеница, която се намира само на около два-три километра от Белоградчик.

Съвършеният свод на пещерата Лепеница.

Изображение 13. Съвършеният свод на пещерата Лепеница.

Нормално, в пясъчниците няма пещери, защото този тип скали лесно се изронват и сводовете не могат да издържат дълго. Освен тази пещера, из целите Белоградчишки скали има само дупки, малки козирки и заслони.
Това не само е пещера в пясъчник, но е и на два етажа. Освен това има особено правилен свод. Убеждението ми е, че произходът й не е напълно естествен.

Вторият етаж продължава навътре в скалата, като оформя невисока зала, в която спокойно и без излишно да си пречат, биха могли да пребивават двадесет и повече човека. В дясната част на снимката отдолу се вижда полусферична засека. Тя се намира върху задната стена на пещерата – стената, която е срещу входа.
От мъха в засеката е видно, че слънцето често я огрява. Това, обаче, не важи за стената в съседство на засеката, което е странно.

Задната стена на Лепеница с изкуствена засечка върху нея. Мъхът расте само в засечката.

Изображение 14. Задната стена на Лепеница с изкуствена засечка върху нея. Мъхът расте само в засечката.

Срещу пещерата е разположена група от скали, две от които образуват вертикален процеп.

Система от скални процепи срещу входа на Лепеница, съвпадащи само от определено местоположение в пещерата.

Изображение 15. Система от скални процепи срещу входа на Лепеница, съвпадащи само от определено местоположение в пещерата.

Някъде зад тези вертикални скали има скала с почти кръгъл отвор. Гледани от пещерата, вертикалният и кръглият отвор съвпадат и се намират вероятно в посоката на изгрева. Интересното е, че тези два отвора съвпадат само, ако гледащият стои точно пред полусферичната засека в дъното на пещерата.

Не е много вероятно тези обекти да са ориентирани така по естествен начин. Още повече, че се виждат така подредени само от полусферичната засека на стената на пещерата. Това показва, че пещерата е била използвана за слънчеви и/или други наблюдения.

Тези скали пречат на светлината от изгрева да осветява цялото дъно на пещерата, а състемата от прецепи проспуска светлината само върху засеката, поради което има развит мъх само върху нея.

Там винаги имах особено усещане за нещо нетипично. Самата пещера създава усещане за нещо, което не е съвсем на мястото си. При едно от поредните посещения видях какво беше то. Пещерата навява усещане, че не е естествена, а успяхме да забележим и едно изключително потвърждение, че е била дооформяна, ако не и напълно издълбана.

Част от стената на пещерата Лепеница. Добре личи изкуствената намеса в оформянето й.

Изображение 16. Част от стената на пещерата Лепеница. Добре личи изкуствената намеса в оформянето й.

На снимката се вижда, че камъните от свода и стените на пещерата са претрошени на равнището на самата стена. Това не се наблюдава при естественото изветряне, където камъните стоят изпъкнали:

Обикновен ерозирал пясъчник. Камъните стърчат извън основната скала и не са претрошени на нивото й.

Изображение 17. Обикновен ерозирал пясъчник. Камъните стърчат извън основната скала и не са претрошени на нивото й.

Тези камъни, които са част от конгломерата, са кремъци. Те са много твърди и изветрянето съвсем слабо им се отразява. Материалът около камъните се изветря сравнително бързо, като поради това с времето отделният камък става хлабав и пада. Тогава на мястото му остава дупка. До настъпването на този момент камъните стоят изпъкнали върху повърхността на  скалата.

По стените и свода на пещерата камъните, както вече беше посочено, са претрошени на нивото на стената, което не се дължи на естествен процес при образуването й. Напротив, това показва, че пещерата е била издълбана в скалния масив. Конкретната цел е неясна, но технологията е била особена, защото няма следи от длета и къртене. При тях би следвало да има избити камъни, като от това следва да имаше останали множество дупки, а такива няма. В действителност, сводът е обработен с голяма прецизност. Придадена му е много правилна форма.

Вероятно поради тази правилна форма на свода там се получа един особен ефект на много задълбочено спокойствие. Престоят в пещерата предоставя много добри условия за релаксация и медитация. Дори вглеждането в малко камъче е способно много бързо да освободи ума от всякакви напрежения. Възможно е такъв ефект да е бил търсен нарочно и пещерата да е използвана за постигане на просветление.

С примерите от околността на Лепеница става ясно, че със сигурност скалите са били дооформяни след образуването си, но това не е единственият възможен начин. Разбира се, възможно е всички Белоградчишки скали да са били оформяни изкуствено и затова да имат тези си форми.

Друга възможност е в основната скалната плоча да са заложени такива по-здрави обеми, че последващата ерозия да махне слабите части и да остави желаните форми и разположения. Този последен вариант  добива голям смисъл, когато се знае за Тръбите.

През пролетта на 2011 година отидохме на разходка по пътя към местността Планиница, която се намира наблизо над Белоградчик. Разходката беше съвсем обикновена и с единствената цел да се насладим на природата и ходенето. Не бях ходил на това място преди. Като вървяхме по пътеката, стигнахме до чудесни блокове от бял пясъчник. Чуватсвах се особено на това място, сред тези камъни. Като че ли никога не бях очаквал камъни да изглеждат точно така, но не можех да кажа кое ми дава това усещане. Те ме впечатляваха, но точната причина не беше достъпна за съзнанието ми. Вглеждах се в тях, бяха ми интересни. Стените им бяха добре загладени. Белият пясъчник беше много еднороден, а самите блокове бяха кубични. Последното по принцип не се очаква от пясъчници, които са стояли милиони години, изложени на въздействието на атмосферата. Те би следвало да са заоблени, а не кубични. Освен това изключително еднородната големина на зрънцата и тяхното равномерно подреждане даваха впечатление повече като от бетон, отколкото от пясъчник. Не се забелязваха типичните за скалите слоеве, които се получават при нанасянето на седиментния материал преди вкаменяването му.

Разхождахме се нататък по пътеката и разговаряхме. На едно място тя леко заобикаляше неголям блок, а върху него изключително добре се открояваше кръгъл отвор, заобиколен от много правилно червено петно. Изумих се. Изглеждаше точно като стара ръждясала тръба, която стърчи от бетонна стена. Започнахме да е оглеждаме с голям интерес. Виждаха се добре очертанията на няколко пласта, които рязко очертаваха правилни контури. Изглеждаше, че в белия пясъчник е имало желязна тръба, която се е вкаменила там, а с времето се беше получила дифузия от метала в пясъчника, заради което се беше очертало сравнително неравномерно кафяво петно извън ясните концентрични кръгове. Най-външното петно плавно избледняваше отвътре навън, както това следва да бъде, ако е имало дифузия от метала към скалата. Освен това, изглеждаше, че с времето и скалата е навлязла в тръбата, защото сърцевината й беше зърниста.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Продължихме нататък по пътеката, като вече се оглеждахме навсякъде. Започнахме да виждаме такива железни вкаменелости в много други блокове, те бяха навсякъде. И всички бяха много правилни. Някои приличат на тънки тръбички, други на планки, а трети – на метални листове и плочи. Оглеждахме много и продължително.

Вкаменела метална пластина от Белоградчик.

Вкаменела метална пластина от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Метална вкаменелост от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална тръба от Белоградчик.

Вкаменела метална плоча от Белоградчик.

Вкаменела метална плоча от Белоградчик.

Вкаменела метална плоча от Белоградчик.

Вкаменела метална плоча от Белоградчик.

Не можех да повярвам, че никой до сега не е открил тези древни артефакти, които са се скаменили в пясъчник на повече от 230 милиона години. Но като цяло хората не обръщат особено внимание на местата, през които минават. А много от забелязалите не са се доверили на въображението си. Каквато и да беше точната причина, никой не беше обърнал внимание на тръбите до този момент.

След това ходихме там още много пъти и разгледахме още много подробности. Намериха се тръби с кръгло, елипсовидно, триъгълно и правоъгълно сечение, което се запазваше значително постоянно по цялото протежение. Самите тръби бяха много дълбоки. Това е термин в техниката, който отчита отношението на дълбочината към диаметъра. Означава, че тръбите бяха десетки пъти по-дълги, отколкото дълбоки. Те бяха кухи през цялото си протежение. В някои от тях имаше листа и боклуци, които почистихме. Оказа се, че те преминават през целите блокове, като запазват сечението и ширината си, а също и без да кривят в разни посоки. Колкото повече ги разглеждахме, толкова по-удивени оставахме.

Забелязахме, че всички тръби – от тъничките една 1-2 милиметра до най-широките имаха постоянно отношение на дебелината на стената към отвора. Това приличаше много на кръвоносната система, при която стените на съдовете имат дебелина, която е определена част от ширината им. Изглеждаше, че виждаме пред себе си следите от разпаднала се древна инсталация, която сякаш е била жива.

От разучаването разбрахме причината каменните блокове да са така кубични. Те се бяха отделили един от друг по успоредни плоскости, в които е имало метални листове, подобни на ламарина. Такива могат да се видят в изобилие, даже и такива, които все още се намират между неразделили се блокове. Изглеждаше, че цялото това нещо е било разделено на клетки, през които са преминавали хиляди проводи с най-различни размери и посоки.

Чудихме се много какво е било това. Личното ми усещане беше, че това е било нещо подобно на електроцентрала, но не като нашите. Предполагах, че изключително сложната му и на места фина структура е трябвало да бъде добре защитена от разместване и повреди и затова е била внимателно разделена на клетки и засипана с фин бетон, който за тези повече от 230 милиона години се е вкаменил, а също и вложената в него инсталация. Това предполагаше, че тръбите са били вече налични, преди да се нанесе материалът за пясъчника.

Имаше други предположения, че тръбите са се образували след образуването на пясъчника. Той е бил затрупан от червените пясъчници на Белоградчишките скали. Под тяхната тежест плочата от бял пясъчник се е напукала и водата е нанесла в тези пукнатини материал от червените скали, а той е богат на желязо. Този нанесена материал се вкаменява вътре и така образува листовете и плочите. Тръбите се обясняваха като отвори, останали от корени на растения, в които впоследствие пак е бил нанесен такъв материал и се е наслоил по стените. Това обяснение е много силно.

Но мога да дам много възражения срещу него. Първо, пукнатините би трябвало да са основно вертикални поради въздействието на тежестта на червените скали отгоре. Но тези метални листове се пресичат под прав ъгъл и образуват кубични помещения. Това не би следвало да се получи при предложеното обяснение за естествен произход. Второ, не е особено вероятно растения да оставят триъгълни и правоъгълни отвори, които са напълно прави. При това положение би следвало цялата вътрешност на тръбите да е изпълнена с вкаменен наносен материал, а не той да е наслоен само по стените. Тръбите са кухи, което предполага, че винаги са били такива, а освен това са били и затворени в скалата и за това не са се запълнили.

Вкаменелостите са по-твърди от пясъчника заради съдържанието на желязо и затова са издадени от него. Той се изронва по-бързо от тях и те остават изпъкнали. Взехме част от една тръба и я занесох във фирмената лаборатория, където помолих да проверят дали съдържа желязо и колко. Не можаха да отделят време и средства за качествен анализ на включванията, но намериха много находчив начин д ами отговорят. Стриха пробата до фини зрънца и прекараха над тях магнит. Почти всичко, което беше в хаванчето, се залепи за магнита. Това бяха лъскави черни кристалчета.

За мен това беше удивително, защото означаваше, че желязото не е ръждясало, защото ръждата няма магнитни свойства. Известно е, че кристалите от чисто желязо имат огромна корозионна устойчивост. Още повече, че зрънцата от тръбите изглеждат обвити с много тънка скална покривка. Възможно е тя да допринася за запазването им от корозия. Тя им дава вид на клетки на жив организъм – прилича на клетъчна стена.

Започна да се оформя една картина, в която е трудно да се повярва дори и от човек, който е видял нещата с очите си. Тръбите имаха характерни особености на жив организъм. Възможно ли беше тази инсталация, която се простираше на плод от няколко квадратни километра, да е била посадена и отгледана? Защото построяването на толкова фини мрежи от тръби е по принцип много трудна работа. Съвременната ни цивилизация  се стреми към уеднаквяване и стандартизиране на произвежданите изделия. Това носи много ползи, защото така изделията стават лесни за изработка и евтини. Ако трябва да се произведат стотици километри от тръби с различни отвори, но винаги с еднакво отношение между дебелината на стената и диаметъра на отвора, то ще трябва производствените машини да се пренастройват постоянно, а също и да се произведа огромно множество от специални инструменти. Това би било едно изключително скъпо и трудоемко начинание. След това възникват много затруднения с изграждането на системата, която има много сложно пространствено разположение. Всички тези трудности могат да бъдат преодолени, ако инсталацията бъде накарана да се формира сама в оптималния си вид.

Има две възможности да се направи това. Едната е да се създаде каша от силно мокър пясък с примеси от нужните метали, която след това да се подложи на специални вибрации, които да накарат металните включвания да се групират по нужния начин. Това по принцип е възможно и се използва много широко в техниката най-вече за разделяне на фракции. Известно е, че гъсти субстанции и прахообразни вещества, които са подложени на вибрации с определени честоти, оформят разнообразни геометрични фигури, понякога с много голяма сложност. Другата възможност предвижда също да се приготви силно овлажнена пясъчна маса с включени нужните метали. Но наместо сложни вибрации, в нея може да се посее семе. Какво би могло да е това семе, не ми е известно. То следва да използва наличните вещества, за да се доизгражда, както това правят кристалите и така в крайна сметка да оформи цялата инсталация.

Интересно е предназначението на такава сложна система. Особеното разположение на тръбите и техните размери нямат голям смисъл, освен ако чрез тази инсталация не се създават някакви трептения. Възможно е да уплътнява енергия от пространството, като последователно я провежда през различни честото, докато накрая я превърне в удобен за употреба вид. Вероятно тази инсталация е могла да работи и в обратна посока – чрез подаване на нужните енергии да произведе желаните вибрации и по този начин да наподобява на много сложен духов инструмент. С такова съоръжение би могла да бъде оформяна земната повърхност, а в района на Белоградчик има следи от такава дейност.

Този бял пясъчник, в който се намират тръбите, е разположен точно под червения пясъчник на Белоградчишките скали. На няколко места се вижда как тези метални вкаменелости преминават от белия в червения пясъчник. Възможно е тази растяща система да е била посята в белите скали, където е покълнала. След това отгоре са нанесени богатите на желязо пясъци, които са представлявали чудесна хранителна среда за растящата инсталация. Тя е прорасла в наноса, като е оформила структури в него. Точно тези структури след милиони години се превръщат в Белоградчишките скали. Това е била своеобразна скална градина, която е отглеждана със специална цел – милиони години по-късно да послужи за създаването на човека.

Тази инсталация е била предопределена да погине, когато изпълни целта си. Тя предизвиква разкъсването на земната кора и надигането на Белоградчишките скали изпод нея. Но това надигане разрешава самата система, от която сега се намират само отломки, включени в паралелепипедни скални блокове.

Интересно е, че няколко месеца, преди да намерим тръбите, имах едно настоятелно видение, че намирам летяща чиния в скалите. Е, не е точно онова, което човек си представя като летяща чиния, но предчувствията ни се представят като най-близките познати ни образи. Затова често не са точни в детайлите. Но все пак нищо не се знае окончателно. Много от хората, които водя там, споделят личното си усещане, че това са останки от космически кораб. Тази теза заслужава внимание, защото рисунките от Магура разказват за намеса на същества от друг свят в създаването и ограмотяването на човека.

Проба от тръбите беше изследвана от геолог в Музея на Земята и хората, който е приложил шлиф и наблюдение под микроскоп. Според неговата оценка в тръбите не се съдържа почти никакво желязо. Но това изобщо не съвпада със собственото ми наблюдение, при което магнитът обра почти всичко. А веднъж водих група от любопитни туристи. Една жена от групата си взе малко парче и извади магнит от чантата си. Това парче от тръбите се привличаше осезателно от нейния магнит. Затова за сега за мен остава неясно защо желязото не беше отчетено при шлифоването.

Районът на Тръбите вероятно се характеризира със завишена радиоактивност. Това като цяло е характерно за целия район на Белоградчик, като наблизо съществуват значителни залежи от уран. Районът на Белоградчик е извън районите в Европейския съюз, в които се подпомага биологичното земеделие. Официално е забранено да се издава лиценз за биологично чиста продукция от Белоградчишко точно заради завишения радиационен фон, който замърсява продуктите.

Но още по-интересен е случаят на близките околности на Тръбите. До мен са достигали думите на хора, които много са обикаляли по хълмовете и планините наоколо, но са удивени от това колко силно расте гората по склона с Тръбите. Според тях това било нетипично и изобщо не се наблюдавало по други подобни склонове наоколо, където гората била слаба. При друг случай водих познати, а един от тях прояви изключителна настоятелност да извади няколко корена диви ягоди, защото досега не бил виждал толкова огромни растения. Не бях обръщал внимание дотогава, но съм виждал много диви ягоди на други места. Растенията при Тръбите действително са 3-4 пъти по-големи от другите. Освен това, при една есенна разходка на около километър и половина на юг от Тръбите попаднахме на място, където се намираха множество огромни листа от дъб. Тези листа по площта си бяха поне десет пъти по-големи от нормалните. Удивително беше, че всички дървета на това място бяха отрупани с такива огромни листа, които повече подхождаха на фикуси, отколкото на дъбове. Не е да не съм виждал дъб, защото съм ходил наистина много по горите, особено из Белоградчишко. Никъде не бях виждал подобно нещо.

Огромно листо от дъб с дължина около 20 см, намерено на около 1,5 км южно от Тръбите. За сравнение до него е поставено нормално листо също от дъб.

Изображение 18. Огромно листо от дъб с дължина около 20 см, намерено на около 1,5 км южно от Тръбите. За сравнение до него е поставено нормално листо също от дъб.

Както се вижда от снимката огромното листо от дъб е по-голямо от дланта на мъж, което изобщо не е нормално. Това, заедно с другите примери за ускорен растеж, навежда на мисълта, че радиационният фон около Тръбите е особено висок. Това е интересно във връзка с една хипотеза, която възникна скоро след откриването им, а именно, че Тръбите са останки от инсталация за производство на енергия. Най-вероятно атомна. Но е възможно те да са представлявали и нещо много по-сложно, както се каза вече.

Интересно е, че посещението на Тръбите предизвиква у много хора чувство на лекота и радост, на възторг и прекрасно здраве. Но имаше и един случай, при който една посетителка беше силно негативно настроена и няколко пъти беше „хвърляна” – падаше без видима причина. Такива хвърляния са много типични за Кръга и винаги се предхождат от негативни мисли и емоции на хвърляния. Лично съм преживял десетина такива падания. Справям се добре с ходенето по всевъзможни терени, защото имам огромен тренинг. Затова мога да потвърдя, че в тези случай не става дума за невнимание или неумение.

Възможно е Тръбите да са свързани и с друг феномен, който се наблюдава в района на Белоградчик. Това са смущения при разпространението на радиовълните. Предположението на науката е, че то се дължи на залежи от мед, каквито има в района в ограничени количества. От опита си мога да посоча две места с много силни смущения. Едното е от южната страна на Върбовската глама, която сякаш избирателно пропуска и насочва радиовълните. Другото е в района на село Гранитово, което е само на десетина километра от Белоградчик. Всеки път, когато минавам оттам с кола, преминавам през един участък от пътя, от който има пряка видимост към Рабишката могила, т.е. към Магура. В тази част от пътя станциите винаги се изместват и да се смущават една друга.

Напълно е възможно Тръбите да са част от някакво много сложно и неясно съоръжение, части от което работят и до сега.

Ако действително е вярно, че скалите са изкуствено създадени чрез употребата на Тръбите, то целият процес е бил много продължителен и добре премислен. Но такова нещо не е чудно, ако съществува някакво всеобхватно съзнание, което в стремежа си да опознае себе си приема всевъзможни усложняващи се образи, за да добие опитност в различни форми. Това съзнание следва да се материализира в постоянно усложняващи се образи, като с това създава цялата Вселена и нейното развитие. Така то само посява семената на човечеството и използва най-разнообразните си проявления, за да подпомага този процес.

Изглежда, че едно такова съзнание най-напред се оформя в по-сложен вид в центровете на галактиките, където възникват и първите съзнателни същества, пак като израз на еволюцията на свръхсъзнанието.

Възможно е такива отдавна развити същества да са посещавали Земята с мисията да подпомогнат вече заложените и действащи механизми. Точно такива същества е възможно да са посели Тръбите и отгледали скалите. Може да са използвали инсталацията на Тръбите за оформянето на разлома точно по формата на буквата Ф, като матрицата на скалите остава в дясната половина на кръгчето й. Точно в тази дясна половина е указано сред рисунките в Магура, че се съдържа семето на промисълта, която трябва да се осъществи. Затова и матрицата на скалите е разположена точно по този начин.

Тогава, по някое време примитивният човек, който още е повече животно, отколкото човек, достига до района на Белоградчик, където попада под въздействието на вече оформеното съзнание. То оказва върху примитивното същество въздействия, които довеждат до редица промени на всички равнища – от психика до физиология. Така районът на Белоградчик се явява раят, където се създава човекът – съзнаващият и самоосъзнаващият се човек. Защото допреди това за никакъв човек не е могло да става дума, макар и да е било създадено вече тялото. То не е било населено от човек.

Онова, което отличава човека от животните, е душата му – неговото особено вътрешно построение. Точно в Райската градина (забележете, че става дума за градина, а това може да е скална градина) Бог вдъхва душата в тялото и по този начин създава човека. Звучи напълно логично създадената вече чрез подреждане на жизнени енергии душа да е вселена в примитивното полу-животно. Затова и с пристигането си при Белоградчишките скали изведнъж Homo започва да става човек и да прави невъобразими дотогава по сложността си неща като това да записва чрез символи, без никога преди това да е рисувал бизони.

Вселенското свръхсъзнание, което поражда всичко, е в действителност Великата богиня-майка, която ражда всичко. Това е, което са изобразили древните хора по стените на пещерата Магура. Най-вероятно за новосъздадените хора са полагани грижи и то най-вече грижи за развитието на интелекта, душевността и културата. Вероятно е да са съществували наставници. От друга страна, грижата за телата е била също добре застъпена. И до сега районът на Белоградчик се явява остров на спокойствието. Сеизмичната устойчивост е много висока, няма жестоки бури, нито аномални температури. Мястото е изключително подходящо за оцеляване при катаклизми. Който прави люлка за бебе, ще я направи на най-сигурното място. Още повече, че огромният геоглиф Ф и Кръгът стабилизират и цялата Земя, и близкия космос. Затова човечеството винаги е оцелявало там. Дори да е имало периоди на жестоки планетарни катаклизми, то в Белоградчишко хората са оцелявали и са били семето, което да започне всичко наново.

Но да се живее около Белоградчик винаги е било много трудно. Там водата е оскъдна, а теренът е изключително пресечен. Сега ерозията е загладила силно скалите и е запълнила и изравнила доловете, но преди 1,6 милиона години условията са били още по-екстремни. Доловете са били по-дълбоки и отсечени, скалите са били по-ръбесто и остри. Имало е по-малко почва,а следователно и много по-малко вода и храна. При всички положения радиационният фон е бил още по-висок и може би дори е предизвиквал неразположения. Дори сега съществува ендемично заболяване на бъбреците, което обхваща района на Белоградчик до Монтана и на него не е могло да се даде никакво друго обяснение, освен, че се предизвиква от района.

Ясно е, че винаги е било много трудно да се живее в най-близките околности на Белоградчик. Затова е чудно защо древният човек, който спонтанно би трябвало да се насочва към удобствата и изобилието, изобщо е отишъл на това място. По всяка вероятност точно около Белоградчик никога не са създавани поселища заради изключително тежките условия, наподобяващи пустиня, но вероятно там се е ходело, за да се получи просветление. Уседналият живот навярно се е водел отвъд стените на разлома.

В тази връзка придобива голям смисъл твърдение на Милан Миланов, автор на книги за тайните на България, в което той отделя внимание на Белоградчишките скали. Според него те са част от важно древно съоръжение, което временно работи на минимална мощност и поради това е възможно за сега да се живее около тях. Но щяло да дойде време, когато съоръженията под и в скалите щели да бъдат задействани отново и тогава там нямало да може да се живее, заради излъчваните енергии. Преди не разбирах добре какво има предвид и намирах, че силно преувеличава и фантазира. Но, след като осъзнах и сам колко негостоприемен е районът, и дадох сметка, че родният ми град Белоградчик е само едно странно явление, което по-скоро клони към недоразумение, отколкото към закономерност. Осъзнах, че дори сега той не е особено пригоден за живот, а да не говорим, ако тези смущения и лъчения се усилят. Най-вероятно скалите и Белоградчишкия разлом никога не са имани предвид като място за живот, а само като епицентър на бързото израстване на човека.

Възможно е ограмотяването на човечеството да е ставало на етапи. Навярно е имало периоди на голям подем или пък на упадък. Каквото и точно да се е случвало, по някое време е решено знанията да бъдат записани, за да се възстановява цивилизацията по-лесно или просто, за да се сведе божествената мъдрост до ума на съвременния човек. Дали това са го решили самите хора или те са били вдъхновени от по-висш разум, е трудно да се каже.

Може да се допусне, че в някакъв период – или на катаклизъм или на благоденствие (но най-вероятно в някаква крайна точка на начина на живот) хората решават да отделят време и усилия да подредят наличното до момента знание и да го запишат. Не е много за вярване, че не са имали език и не са могли да говорят, защото са намирани подезични кости на повече от милион години, а точно от тази кост зависи способността за говор. Затова изниква въпросът защо не са записали знанията под формата на текст и това е много основателен въпрос от наша гледна точка. Мотивите за това решение са напълно разумни. Най-смислено се е оказало да използват изображения, които носят в себе си изключително много смисъл наведнъж.

Тук става чудно дали рисунките са направени на един път или на няколко етапа. Възможни са и двата варианта. Ако са направени наведнъж, е много лесно да се обясни дълбоката им смислова свързаност – правени са с един осъзнат замисъл. Но става доста по-трудно, ако са правени на части. Как тогава са запазили целостта на замисъла, а и през какви периоди от време са рисували? Ако периодите са малки, пак е лесно. Но, ако са големи, обяснението става много трудно.

Тогава е възможно някакво по-висше от човека съзнание да има собствен план. От време на време то намира отделни индивиди, които са достатъчно склонни да последват идеите си и да ги осъществят, като в същото време са отворени за фино възприятие. Такива индивиди трябва да са много склонни да следват интуицията си, да й се доверяват напълно. Това съзнание може да ги отвежда до пещерата и да ги кара да влизат вътре. След това да ги води за различните съставки и накрая – при рисунките. Там може да ги вдъхнови да нарисуват определени изображения. Възможно е тези хора да не са разбирали какво точно се случва с тях, може да са били дори в транс. От гледна точка на останалите е възможно тези хора да са изчезвали и да са се връщали без спомени къде и как са прекарали последните три седмици, примерно. Но пък може и да са били напълно съзнателни, но вдъхновени.

Такова „наемане” на хора за направата на рисунките спестява много главоболия и е лесно да бъде предпочетено. То лесно обяснява много сложния замисъл, липсата на страх, невероятната абстракция на посланието и т.н. Но съществува негова разновидност, която е много по-реалистична. Отделни жреци може да са достигали до видения за образи, които трябва да запишат на въпросното място. Възможно е също чрез медитация и всевъзможни други практики хората да са получавали знания, които периодично да са били записвани. Няма как да знаем какво точно е станало, но е ясно, че рисунките са извън възможностите за осмисляне на съвременния човек. Чудно, как тогава са били по силите на древните, ако е вярно, че те са били много по-неразвити от нас. Лесният отговор е, че не са ги разбирали, а само са следвали някакъв неясен подтик да ги нарисуват.

Историята е много заплетена и неясна, но се вижда добре, че човекът търпи революционни промени, когато влиза в съприкосновение с района на Белоградчик. И до сега там има много силно наситени с енергии места – едни разболяват, а други лекуват. Но като цяло, всяка разходка из тези места издига човека на ново равнище. Сега скалите не са в онзи си вид, защото са силно пострадали от неградивното въздействие на природа и хора. Възможно е сега тези въздействия от района върху хората да са силно отслабени. И, може би, точно това е причината да се направят записите в Магура – защото след време вече няма да е възможно всеки да бъде обучен на всичко само с присъствието си около Белоградчик. Защото знанието скоро е нямало да може вече да се постига в пълнотата си и затова да е направен последният пълен негов запис. За мен това е най-доброто от всички обяснения.

Това вероятно е направено много отдавна и оттогава човечеството е погивало поне един или два пъти. Хора са влизали отново в пещерата, гледали са рисунките, може би дори са ги поддържали и са тръгвали след това по света да възстановяват човечеството.

Advertisements
3 Коментари
  1. Ани permalink

    Здравейте! Невероятна информация има във Вашия блог! Сърдечни благодарности за нея!

  2. Много хубав блог, Благодаря за информацията в него.

    • Много благодаря за отзива! Добре дошъл!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: