Skip to content

Какво се разбра най-накрая за принесените в жертва кучета?

февруари 1, 2013

Мога да си спомня точно годината. Тогава обичах много едно момиче и мечтаех за бъдещето ни.

Не спирам да се удивлявам как всяко нещо в живота има своето място и време. Ако не беше това, сега не бих могъл да навържа събитията така добре. Нямаше да съм сигурен, че всичко това се е случило едновременно.
Но то стана. Трябваше да се върна малко по-назад. Предната година французи правеха разкопки в пещерата Козарника до Белоградчик, следвотелно годината е била 2005. Откриха, че най-древните хора в Европа са живели по нашите земи, толкова близо до Магура.

Та в онова лято, което си спомням толкова отчетливо заради момичето, пак французи започнаха разкопки в пещерата Малки печ над Върбово. От работниците там се чу, че намерили само някакви рога от елен, които им подарили. Не може да се каже, че съм очаквал повече,  но все пак бях разочарован. Малка пещеричка, район от света без нищо особено, освен Белоградчишките скали. Какво да искаш, на какво да се надяваш? Разбира се, че нищо нямаше да намерят.

Да, това беше отдавна и все още почти нищо не знаех. Затова приех липсата на находки за нещо напълно естествено и изобщо не се усъмних.
В същото лято, даже по същото време, се чу за едни хора, които са имали преживяване със странно черно същество без глава, докато се прибирали с каруца от Беровица към Чупрене. Оказва се, че това не е само местно явление. Такива „безглави монаси“ са наблюдавани на много места и винаги са се появявали при оскверняване на древни светилища. Те се опитвали да ги опазят. Един от случите е в Пловдив при строителни работи, при коио е трябва едно от тепетата да бъде премахнато.

След това минаха няколко години и видях рисунките от Магура. Все едно винаги съм знаел за тях и само е трябвало да ги видя, за да си спомня. Не можех повече да отричам или да не виждам, че навсякъде около мен е пълно с особени неща. Пренебрегвани, недооценявани, смятани за нормални и естествени. Ние сме свикнали с тях прекалено много.

Интересът ми към висунките прерасна в интерес към целия район. Намирах древни останки от грандизони начинания, светилища, обсерватории и Бог знае какво още. Започнах да споделям. Тогава други хора споделиха какво знаят и картината взе да става все по-пълна. Сега виждам целия район като един комплекс – огромен комплекс, който е поддържан дълго време. Следва да е бил много важен.
И така, обикалях при всеки удобен случай из него и гледах. И попаднах най-накрая в Малки печ. Там видях, че две кучета са принесени в жертва, а телата им са поставени в един от изкопите, направени от французите. Изясни се, че такива жертвоприношения са свързани с богинята Хекате (или нейн първообраз), за която има информация и сред рисунките от Магура.

Пещерата Малки печ се намира в един дол на Върбовската глама (огромен варовиков хълм). По много неща личи, че този дол е бил всъщност огромна подземна пещера, преди земната кора да се разкъса и да формира Белоградчишкия разлом.

И ето какво се разбра след малко разпитване. Един от работниците в Малки печ го разказа. При копането по едно време достигнали до пласт от бледо жълта глина. В тези дни французите започнали да се съмняват, че ще се намери каквото и да било, защото вече отдавна били подминати културните пластове. И прекратили разкопките.

Работникът се върнал там съвсем скоро и в този пласт намерил парче дърво, покрито с варовик, част от което е прибрал. Намерили се и други странни камъни. А наблизо в дола намерил полусфера като от ръждясало желязо, но много лека. Пак близо до входа на пещерата пък намерих парче желязо, сраснато с варовик, а малко по-далече – парче опал. Нужно е да отбележа, че съм обикалял много тези хълмове и това е единственият опал, който съм намирал. Наблюдателността ми е силно развита и не бих пропуснал нещо, което дори малко се отклонява от нормалното за дадено място. Т.е., опалът не е типичен за тези места. И парчето вероятно не се е оформило там, а е привнесено.

След това французите се върнали там сами. Което обяснява и кой е принесъл кучетата в жертва, а именно те. Но защо?

Известно е, че много археолози са умирали скоро сред разкопаването (оскверняването) на гробове и свещени места. Самата пещера има триъгълен свод, което е силно нетипично. Такива сводове са имало светилищата на Хекате. Сводът е бил изкуствено дооформен, за да придобие това сечение. За да избегнат проклятието, е било нужно да принесат жертва, което са и направили. Следователно, знаели са, че оскверняват.

Предната година копаят в Козарника. И сигурно намират нещо доста интересно, освен това, че най-древният човек в Европа е живял тук. Нещо много по-съществено. След това веднага идват над Върбово, където пък твърдят, че съвсем нищо не са намерили! А в същото време правят жертвоприношение. Е, намерили ли са или не са намерили?

Ясно е какво е станало. По свода на пещерата са разбрали, че е била много важна. Затова са се пренесли да копаят там. Когато се показва жълтата глина, разбират, че са точно над гроба. Над изключително древен гроб! Вероятно още от времето преди образуването на разлома, когато огромната пещера все още е била под земята. Тогава започват да твърдят, че в тази пещера няма нищо, за да разгонят работниците и да запазят тайната на находката. Връщат се с кучетата, принасят ги в жертва и отнасят безценното богатство. За нас остават само дръжките.
Оскверняването извадило в нашия свят „безглавия монах“.

Кой толкова важен е бил погребан там, че в продължение на хиляди години това място да се почита като светилище и за негов пазач да бъде назначен древен демон? Кой в древността е бил толкова важен? Трябва да е някой, за когото има митове и до днес. Така и не можах да намеря отговор на този въпрос, но такъв гроб може да е само на родоначалник или на учител.

Нека се има предвид, че преди нагъването на земната кора под повърхността е имало огромна мрежа от пещери, като някои от тях след това излизат отгоре. Нищо чудно пещерите от варовиковите хълмове (гламите) да са били свързани чак с галериите на Магурата. А там са изобразени създателите на човечеството.

По-късно през същото лято пак французи копаят в пещера до село Гранитово, съвсем близо до Белоградчик. Почти нищо не се чу. Само един познат пещерняк, който е участвал, разказа бегло, че попаднали в галерии с правилна форма, които завършвали с много правилни овални разширения. И толкова!

И сега пак за опала. Сетих се за книгата „Заслушани в молитвата на Вселената“. Там се описва, че най-свещеното място за аборигените била една пещера някъде из пустините на Австралия, в която една от галериите била от опал. Там човек можел да научи всякакви знания и умения, като прекарва вътре определено време.

Дори и на Върбовската глама да няма зала от опал, то в този дол се намират какви ли не твърде странни предмети с много голяма възраст. Все от някъде са дошли. Моето лично впеатление е, че са се изсипали от галериите на някогашната подземна пещера при разрушаването и издигането й.

Ако се вярва на рисунките от Магура (а досега съм намирал само потвърждения), то човекът е бил създаден в този район. Това е била Райската градина и там са направени Адам и Ева.

Знае се, че три е божествено число, а в езика си можем да намерим много древни триделни думи. Ра-би-ша, е-зе-ро, Ма-гу-ра, мо-ги-ла, гра-ди-ще, пе-ще-ра. Може да се изброяват много. Намирам, че те са останки от древния език на прародителите на човечеството, които са създадени на това място. Този език най-вероятно те са наследили от създателите си.

И едно от най-важните неща. Белоградчишко е обект на засилен подмолен интерес от страна на различни чужди страни и организации. Мотаят се, проучват, изкупуват земи и най-вече много старателно си траят. Честно казано, притеснен съм, че ще ни ограбят. Това вече се случва. Докато нашата археология ламти да намери злато (с доста мътни и притеснителни мотиви), другите са дораснали да търсят знания, които ще ги направят наистина силни и богати, ако за някого последното е определящо.

След това чух за случай на швейцарци и други чужденци, които са отсядали при познати. Те почти не говорели, но имали множество подсилени куфари, напълнени догоре с вискотехнологични приспособления. Те отказвали да бъдат придружавани, докато отивали на неясни походи из района на Белоградчик. Това не трябва повече да продължава. Недопустимо е.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: