Skip to content

Древно обредно убийство на кучета в пещера над село Върбово?

февруари 1, 2013

За тази статия е нужно да поясня предварително, че разказвам историята така, както ми се разкри на мен. В другите статии и теми дописвам неща, които са ми станали известни много по-късно и са дали обяснение на по-ранни обстоятелства, но частта с черните безглави хора и кучетата е достойна за сценарий на филм на ужасите, така че държа да я предам в хронологичен вид.

През 2005 година някакви французи правеха разкопки в една пещера над село Върбово, Белоградчишко. От наетите там черноработници се чу за намерени рога от елен и зъб от мечка. Честно казано, бях разочарован, че е толкова малко. Но запомнете добре рогата от елен, защото те ще се окажат много ценна връзка по-късно, а то по онова време ги пренебрегнах с голямо разочарование като напълно незначителна находка. Обаче прави впечатление, че ръководителите на разкопките подаряват една от находките, което по никакъв начин не е правилно. Обяснението, което намерих по-късно за себе си, беше, че разкопките са били полу-легални и се очаквало да се намери нещо изключително значимо, което французите не са искали да споделят.

По едно време ходихме да видим пещерата, но сме попаднали на съседна, която приехме за разкопаната. Как сме могли да се объркаме така, след като там нямаше изкопи? Но все едно.

Мина още време и отново се разхождах из тия места, като този път попаднах на истинската. Там веднага забелязах множеството изкопи. Някои от тях дълбоки по 5-6 метра. Огледах ги и в единия видях нещо поразително: части от съсечени кучета.

Пещерата "Малки печ" на Върбовската глама.

Изображение 1. Пещерата „Малки печ“ на Върбовската глама.

По-запазеното от двете принесени в жертва кучета.

Изображение 2. По-запазеното от двете принесени в жертва кучета.

На Изображение 2 се вижда по-запазеното от двете кучета. Намират се на около два метра дълбочина в един от изкопите вътре в пещерата. Пресечено е с прав срез през гърдите, също като другото. И двете са еднакви на размер, вероятно от една порода. Имат еднакви каишки на вратовете. Може би са отглеждани с тази цел.

Приех ги за откритие при разкопките и изобщо не съобразих, че изглеждат твърде скорошни. Скоро баща ми научил от наети за разкопките разботници, че не са намирали кучета. Такова нещо е умът и традицията в мисленето. Изобщо не съм и допускал, че в наше време и по нашите земи е възможно да се извърши жертвоприношение! Затова и не съм обърнал внимание на факта, че кучетата бяха сравнително пресни, а предположих, че са древна находка.

Древен олтар в пещерата, който е възстановен.

Изображение 3. Древен олтар в пещерата, който е възстановен.

Съвсем близо до изкопа с кучетата има малък олтар. Състои се от пирамидално натрупани камъни, като върху тях е положен един квадратен камък с квадратна дупка в средата.

Това откритие ми подейства много мотивиращо. Оказва се, че наистина из моя край магьосничеството и скритите знания имат дълбоки традиции, които са поддържани през хилядолетията.

Пещерата се намира на Върбовската глама (там е и Кръгът), където се намират много обекти с видимо неестествен произход. За съжаление, не си носех апарата и правих снимките с телефон на светлина от фенер.
Когато публикувах това в блога си на магурска тематика, помолих, ако има някой запознат с тези практики, да ми каже повече. Много скоро ме насочиха към богинята Хекате, като всичко съвпадна много добре.

Хекате е богинята на отвъдното и владее причините на всички събития, а също ги и направлява невидимо и отдалече като стрелец с лък. Наричат я уцелващата отдалече От нея всичко се ражда. Тя е богинята отвъд стоте, отвъд границата на световете. Тя е тройна – има три образа, всеки от които със своите особености. Тя владее всяко познание и тя дава уменията на хората. Всяко мягьосническо знание и умение идва от нея. В нейна чест са принасяни в жертва черни кучета, които са отглеждани специално. Храмовете на хекате са пещери с триъгълен свод, в които тече вода. Тук е уместно да кажа, че става дума за пещерата „Малки печ”, в която също има течаща вода.

Друго много важно разяснение е, че Хекате е гръцка версия на тракийската богиня-майка, затова Хекате има нужда от жертвоприношения. Тя сама по себе си няма такава нужда, но както стана дума по-рано, близкоизточните народи обичат да имат поводи да принесят жертви. Гърците са с такъв произход и донасят на Балканите не само робството, а и жертвоприношението – неща, които са напълно чужди на Магурската култура, а също и на съвременните българи.

Помествам тук няколко коментара от първата публикация на тази статия:

Мой: „Моля запознатите с такива ритуали да дадат светлина по въпроса.“

Отговор: „Аз лично не смятам, че иде реч за магьосничество. Знае се обаче, че на богинята Хеката са принасяни в жертва кучета и то в пещери. В момента не мога, но по-късно може да се поровя повече по въпроса. Иначе доста интересно! А и няма да е зле някаква датировка на костите да се направи.“

Мой: „Сигурно има датировка, но нищо не беше съобщено по въпроса.
Това ми напомня, че при „прабългарите“ е имало гадателство, при което кучета са били разсичани и се е гадаело по вътрешностите им.“

Отговор: „Да, имало е, но май не е било в пещера, а на открито. А наличието на олтар в пещерата говори, че тя е култов обект и затова смятам, че може би става въпрос за жертвопиношения. И си позволявам да съдя, че е Хеката (или местна богиня, наделена със същите функци), поради това че именно на нея са принасяни кучета в жертва (кучетата, особено черните са нейни свещени животни) и то в пещера. А както изглежда и тук случаят е същия.“

„Хеката в древногръцката митология е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът.
Хеката е дъщеря на титанидата Астерия. Има три глави и три тела. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран – велика сила. В началото покровителства лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитава младите хора, пази децата и осигурява на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. В по-късен исторически етап Хеката придобива малко по-тъмни краски и бива описвана бродеща в безлунните нощи със страховитата си свита от стигийски кучета. Част от обкръжението ѝ стават и демони, като най-известен от тях е страшният демон Емпуза. Има много различни функции. Като богиня на Луната нощем пътува с колесницата си в тъмно небе и огрява целия космос с бледата си светлина. Почитана е като богиня на подземния свят. Като богиня на раждането често е призована на помощ, а също и за облекчение на родилните мъки. Нейното свещено място са кръстопътищата, където древните гърци често оставят дарове от месо за богинята. Триликата Хеката е изобразена тройна с факел – символ на лунния огън, със змия – олицетворение на безсмъртието и с нож – на акушерството. Хеката е божество на подземния свят и спътник на Персефона, тя е кралицата на нощта и богинята на кръстопътя. Вярва се, че Хеката изпраща тежки сънища на хората, както и че тя се призовава при правенето и развалянето на магии. В мита за Златното руно, тя е тази, която помага на Медея да спечели любовта на Язон.“

„Така първо искам да поясня, че самото име Хеката не е лично име, за разлика имената Исус или Мохамед това не е лично име, а по скоро епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята.“

„С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях.“
„В магическите обреди на тъмната луна се ползват кръв и подобни неща, но се смята, че това се наказва жестоко от Богинята, защото викайки тъмната и страна, викащият трябва да е готов, че все някога ще се изправи пред нея. За разлика от съвременната представа за Бог, който трябва да е само добър и въплъщава сама доброто, при Хеката не е така – наричайки я душата на света, древните са приемали, че Тя е силата на природата и нейните стихии, които не са нито добри, нито зли.“

Към оригиналната статия и останалите коментари.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: