Skip to content

Магурски календар – първи размисли по темата

януари 31, 2013

Една от формите на пространството е времето, а системите за неговото отчитане са календарите. Без всякакво съмнение, отчитането на времето е било необходимо на всяка една цивилизация, особено на развитите. Развита е била и Магурската култура, като поредното доказателство за това е нейният календар.

Магурският календар е бил основан на движението и на  Земята около Слънцето, и на Луната около Земята.

27

Слънцето е ясно видимо на показаната снимката. Около него е изобразена Луната в различните й фази.

82

В магурския календар годината е била разделена на четири части (сезони) според слънцестоенето. Върху хълма на пещерата е изградена огромна слънчева обсерватория. Тази снимка, извадена от Google Earth показва разположението и конфигурацията на обсерваторията.

80

Тук представям кратък анализ на начина на действие:

81

Хоризонталната линия изток-запад служи за определяне на пролетното и есенното равноденствия. Отклонената на юг плътна линия сочи зимното слънцестоене. По продължението й на северозапад се определя лятното слънцестоене (при залез). Полукръговете са за измерване на часовете от деня.

Тази обсерватория показва, че календарната година е била разделяна на четири части (сезони), както правим и сега.

Проблем е обвързването на земната и лунната година, защото техните продължителности не само са различни, но и не са кратни – за една земна (календарна) година няма цяло число пълнолуния.

Земната година е с продължителност около 365 1/4 дни, т.е. на всеки четири години трябва да се добавя по един ден до 366 дни, така че началото на годината винаги да е обвързано с едно и също положение на Земята спрямо Слънцето.

Синодичният период на Луната (времето между две еднакви фази) е 29.5 дни. Т.е., в една календарна година има 12.37 пълнолуния и затова земната и лунната година се съчетават трудно в един календар.

Въпреки тези затруднения, магурската култура е съставила календар, който много добре отговаря и на двата цикъла. Несъмнено, животът ни зависи много от тези цикли. Затова е нужно дейността ни да бъде съобразена максимално с тях, което пък се отразява в построението на календара.

Освен информацията, която дават за тогавашната математика, шахматните полета показват и организацията на отчитането на времето от магурската култура. Ето полетата:

poleta

Съществуват свидетелства, че са използвали две различни по продължителността си седмици, които са се отнасяли до различни календари. Едната е била с продължителност 13 дни. Тя е била свързана с някакъв космически обект, който е изобразен в пещерата като звезда с 13 лъча. Ето как е изглеждала такава година:

sezoni4

Така се формират четири еднакви сезона, всеки с по 7 седмици от по 13 дни. Общият брой на седмиците е 28. Толкова е броят дни, за които Луната обикаля Земята (27 дни и 7 часа). Един или два дни (зависи дали годината е високосна или не) се добавят на съответните места, така че тази година да се допълни до земната. Съществува една пречка за такава организация, защото сред магурските шахматни полета няма такива размерност по-голяма от 6 по вертикала по 18 по хоризонтала, а тук е потребно по вертикалата размерността да е 7.

Другата възможност за продължителността на седмицата по времето на магурската култура е 14 дни. Тогава има няколко варианта за организацията на календара:

sezoni3

sezoni2

sezoni1

1. Две четиринадесетдневни седмици са образували един месец с 28 дни. В един сезон е имало 3 такива месеца. Към всеки месец е бил добавян по един ден (червен) за изравняване със синодичния период на Луната – 29.5 дни. На всеки два месеца се е натрупвал по още един ден за изравняване от тази половинка. Месеците са 12, т.е. натрупаните допълнително дни за изравняване с Луната са 6. Те заедно с още други 6 дни се разпределят равномерно (по 1 ден) по месеците (зелени дни). Така остават общо 5 или 6 дни, с които се прави изравняването със земната година. Това построение на годината най-точно отговаря на логиката на действията с полетата при магурската математика, което може да е указание, че е използвана именно тази форма на календара.

2. Само месеците се изравняват до 29 дни, за да отговарят по-точно на движението на Луната. Остава допълнителен тринадесети месец.

3. Месеците не се изравняват, а има допълнителен тринадесети месец от 29 или 30 дни в зависимост от това дали годината е високосна или не.
Декадата е била с продължителност 9 години. В един век е имало 12 „декади“ или общо 108 години. Хилядолетието е било от 20 века.

Потвърждение на тази теза намираме в зодиакалния космически цикъл, който е с продължителност 25 920 години. Зодиите са 12 и на всяка от тях се падат по 2160 години – една епоха. 2160 години са 20 цикъла от по 108 години. Всичко е правено по хармоничен начин – в съзвучие с целия космос, защото „магурианците“ ясно са разбирали, че Вселената е едно неделимо цяло, включително и те като част от нея.

Две години по-късно видях нещата по нов начин и идеите от тази статия ми бяха полезни за по-пълното разбиране на календара от Магура.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: