Skip to content

Изумителният календар от Магура

януари 31, 2013

От няколко години събирам откъслечни сведения за рисунките от Магура. Не ги прочитам в чужди трудове, а ми се явяват като смътни идеи, които малко по малко изяснявам. Привидно, всеки път те се характеризират с една недоказуемост, но впоследствие се оказват много точни и полезни за изясняването на други магурски въпроси. Такова се оказа свещеното число 108, което се явяваше кръгло число в магурската математика – както за нас е числото 100. В самото начало това беше само един усет и не мога да кажа от къде дойде. С времето се събраха още много подобни малки и по-големи идеи, докато днес вече мога с тяхна помощ да прочета в значителна степен календара от Магура и да ви го представя.

Това е един напълно завършен календар, който по нищо не отстъпва на съвременния, дори е много по-съвършен от него. В него е представен лунният месец и фазите на луната, земната година със сезони, месеци, зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие, времето за завъртане на слънцето около оста му (!), прецесионният цикъл на Земята (зодиакалният цикъл)! Показана е дори траекторията, която описва земната ос по небосклона в продължение на прецесионния цикъл! Изумителното е, че това е направено преди хиляди години, като оценките за възрастта на рисунките варират от 3 200 години пр.н.е. до повече от 100 000 години пр.н.е. Как са имали тези знания по онова време, си остава загадка.

Преди да разкрия самия календар, нужно е да обясня една от особеностите на рисунките от Магура. Всяка рисунка има множество значения според контекста на прочитането си. Там знанието е изобразено с минимално достатъчния брой символи, така че да може впоследствие да бъде разчетено.

В Магура съществува една поредица от символи, които преди много време разчетох като Луната в различните й фази – Изображение 1.

Символи производни на Великата богиня-майка и представляващи Луната в различните й фази.

Изображение 1. Символи производни на Великата богиня-майка и представляващи Луната в различните й фази.

Тези фигури произхождат от стилизирането на изобразената в Магура Богиня-майка.

Един от трите аспекта на Богинята-майка от Магура.

Изображение 2. Един от трите аспекта на Богинята-майка от Магура.

Ясно е, че тя е жена, като женствеността е особеност и на Луната. Освен това, Луната се свързва с ума, подсъзнанието, душата, които са все женски аспекти на съществуването, а същото се отнася и за символите по-горе. Известно ни е, че думата Луна не е българска, но се чете много добре със значението на българските букви. Л е телесното, У е въвеждането, Н е душата. Тогава ЛУНА значи тялото, което въвежда душата. А знаем, че бог вдъхва душата в човешкото тяло, следователно той прави това чрез женския си аспект – Луната. Но явно Библията пропуска да ни каже, че това прави женската част на божеството, докато мъжката вселява духа. Затова мъжкият му аспект се нарича Бал, Баал и Бел. Б е онова, кеото е подготвено да се създаде. А и Е са мъжки букви, носители на духа – Те са сили. Л е телесното. Бал значи въвеждане на оформения дух в тялото. Оказва се, че името на мъжкия божествен аспект е Бал, а на женския е Луна. И четирите символа горе със сигурност значат Луна. Този прочит ми пречеше да прозра календара от Магура, защото настоявах въпросните символи да имат значението на Луна винаги и неизменно.

Оказва се, обаче, че те значат и Земя!

По-голямата част от магурския календар.

Изображение 3. По-голямата част от магурския календар.

Последния път, когато се опитвах да разбера календарната система на Магурската култура, използвах точно значението „Луна“ на тези символи, а сега е очевидно, че то е „Земя“. По принцип това мен ме затормозява, защото съм учен да бъда краен и еднозначен в мисленето си – всяко нещо да е напълно ясно определено какво е и вечно и при всички положения да има само и единствено този смисъл.

Но рисунките от Магура са многозначителни, като конкретният смисъл зависи от конкретния прочит. Тази двойственост и нееднозначност на рисунките от Магура е много голямо затруднение, но е и тяхната гениалност. Оказва се, че те не разглеждат Луната и Земята като отделни! Нито разглеждат Земята и Слънцето като отделни. Няма символ просто за Земя, а има символи за Земя в зависимост от положението й около Слънцето. По същия начин символите за Луна значат и Земя, защото двете според магурския начин на мислене не могат да се разглеждат отделно. Те се явяват като една цялост.

Излиза, че според магурския начин на мислене не е възможно нещо да се разглежда идеализирано, а само в действителните си взаимовръзки с всичко. Ние сега имаме толкова много теории, защото сме направили компромиса на идеализацията и откъсването от взаимовръзките, но това прави тези теории слаби! Те са един продукт на виждането, че човекът може да се отдели от природата, а в това няма истина. Затова магурският начин на мислене е напълно друг, затова всеки две фигури са винаги свързани. Затова всичките фигури съставляват такова трудноразбираемо множество. Най-малкото, защото по принцип се опитваме да ги разберем една по една като имащи смисъл сами по себе си, а те тогава се изпразват от смисъла си и стават неразбираеми. Това е както не можем да обясним сянката без светлината.

Щом тези символи означават и Земята, тогава нещата стават дори по-интересни отвсякога, защото идеализираното съвременно представяне на обикалянето на Земята около Слънцето е напълно еднакво с онова, което е нарисувано на стените на Магура – Изображение 3.

Положения за Земята около Слънцето.

Изображение 4. Положения за Земята около Слънцето.

Една обиколка на Земята около Слънцето представлява една земна година, на което се основават и болшинството от календарите. Дори да отчитат и други цикли, то несъмнено включват и този. Този цикъл е задължителен за всеки календар, който се използва на Земята и се отнася до нея, защото представя една от най-съществените особености на планетата ни – нейната година.

Като махнем много от подробностите от Изображение 3, които разсейват, се получава схемата отдолу:

Основно съдържание на календара от Магура.

Изображение 5. Основно съдържание на календара от Магура.

В нея в центъра е Слънцето. Около него има четири символа, показващи Земята в различните особени местоположения, които я карат да изглежда и да се държи по различни начини. Вижда се, че за магурската мисъл планетата ни не е планета сама по себе си, а е неразделна от слънцето и положението си спрямо него. По всичко личи, че това е календар от гледна точка на местоположението на България, защото има четири сезона. Лично мен това ме радва много, защото показва, че не е зает от друго място и от друг народ, а е правен от хора, които са населявали Балканите. Дори нещо повече! Композицията от Магура е по-точна от съвременното представяне в Изображение 4, защото отчита елиптичността на земната орбита за разлика от последното.

Високосната година и сезоните се демонстрират чудесно от следната фигура:

Броене на рабош - 4 отброявания. Сезони и високосна година.

Изображение 6. Броене на рабош – 4 отброявания. Сезони и високосна година.

Това е броене на рабош, за което в търсенията си вече бях установил, че е характерно за Магура и района, като наблизо се намира и селото Рабиша, чието име навярно произлиза от думата рабош – според основната дейност на древното местно население. Вертикалната черта значи, че броенето е завършено и с това отброяванията са именно четири. Символът е така разположен в композицията, че указва, че се отнася за цялата композиция, а не за нейн отделен компонент. Четири неща, които представляват едно завършено цяло във връзка със Земята? Знаем ги. Това са сезоните. Този символ показва, от една страна, че магурската година е имала четири сезона. От друга страна, понеже символът се отнася за цялата процесия, той показва, че тя трябва да се повтори четири пъти. Едно повторение е една година, следователно този символ означава и четири години. Това показва, че в календара от Магура е използвана и високосна година, което значи много, а именно, че им е била известна продължителността на догината до часове. Именно шестте часа, които остават в края на всяка календарна година, за четири години дават още едно, допълнително 366-то денонощие.

Подобие на символа на Коледа. Представя зимното слънцестоене.

Изображение 8. Подобие на символа на Коледа. Представя зимното слънцестоене.

Най-вляво в показаната композиция е символ, който силно наподобява символа на Коледа – Изображение 8. Той беше подробно проучен през годините и това сега се оказва изключително полезно, защото позволява да се определи кое от четирите изображение на Земята около слънцето на кой сезон отговаря. Считам, че тук символът от Изображение 8 означава точно Коледа или зимото слънцестоене. Известно е, че през зимата Земята е разположена най-близо до Слънцето – с около 5 милиона километра по-близо до него, отколкото през лятото. Точно този символ в композицията е разположен най-близо до Слънцето. Диаметрално срещу него е лятното слънцестоене.

Особеност е, че в композицията „север“ се пада от нашата страна – отдолу, а не както е при съвременните карти. Това особено разположени на север „отдолу на картата“ е налично и при Петроглифа, така че не е някакво единично изключение, а е правило.

Земята в есенно равноденствие.

Изображение 9. Земята в есенно равноденствие.

Най-вдясно е символът на есенното равноденствие – Изображение 9. Диаметрално срещу него е разположен символът на пролетното равноденствие.

Прави впечатление, че е било известно въртенето на Земята около Слънцето, а също и посоката му – обратно на часовниковата стрелка. И не само това, но и разстоянието от Земята до Слънцето, което се мени зараси елиптичността на орбитата, както и екваториалната изпъкналост на Земята. Затова тя нарочно е изобразена като елипса, а не като кръг.

Един месец - 27 квадратчета и един сезон - три пъти по един месец.

Изображение 10. Един месец – 27 квадратчета и един сезон – три пъти по един месец.

Между пролетното равноденствие и лятното слънцетоене нарочно е разположена групата от квадратчета – Изображение 10, за да покаже, че става дума за разстояние между двете. Разстояние във време – това са дните на сезона. Двете черти отгоре значат, че това нещо се повтаря още два пъти, т.е. три пъти за сезона. Това са месеците. За годината са общо 12.

"Звезда" с 12 сектора - месеци, зодии, епохи.

Изображение 11. „Звезда“ с 12 сектора – месеци, зодии, епохи.

Точно отляво на композицията със Слънцето е налична „звезда“ с 12 лъча, която обаче не съм уловил по онова време на основната снимка поради неразбиране на свързаността им. Интересното е, че това в действителност не е звезда, а са две концентрични окръжности, разделени на 12 сегмента. Това указва, че нещото се върти, т.е. повтаря се периодично, като сегментите означават еднакви периоди. А не да ми обясняват български археолози, че магурската култура е била толкова примитивна, че не е познавала сезоните и месеците. Вижда се от самолет, че са ги познавали.
Броят на тъмните квадратчетата точно под Слънцето е 27 – Изображение 10. Това, умножено по три, както стана ясно от двете линии отгоре, прави 81, което е почти колкото дните в съвременните сезони. Сега един сезон има около 91 дни. Как са се додавали останалите 10 дни не ми е известно. Възможно е да е свързано с указаните като допълнителни дни вдясно от композицията:

Допълнителни дни?

Изображение 12. Допълнителни дни?

И сега, може би, най-интересното от всичко в тази статия. Съвременно представяне на въртенето на Земята около оста си и на прецесията на оста – Изображение 13:

Въртене на Земята около оста й, както и прецесия на планетарната ос.

Изображение 13. Въртене на Земята около оста й, както и прецесия на планетарната ос.

Изображението без съмнение много прилича на символа от Магура – Изображение 14, което може би показва Земяна с нейната ос, както и областта, в която тя се колебае:

Зимно слънцестоене.

Изображение 14. Зимно слънцестоене.

Прецесията на оста води до там, че с времето имаме различна полярна звезда. Северният полюс описва път през звездното небе в процеса на своето преместване – Изображение 15.

Пътят за земната ос по звездното небе.

Изображение 15. Пътят за земната ос по звездното небе.

Съвременната наука е изчислила както миналите му положения, така и бъдещите. Удивително е, че се получава точно същата спирала като тази, която е описана около „Слънцето“ в Магура!

Навярно накрая спиралата намери своето обяснение.

Изображение 16. Навярно накрая спиралата намери своето обяснение.

Един прецесионен цикъл има продължителност от 25 920 години, което е и цикълът на зодиака. Знаем добре броя на зодиите – 12. А вече видяхме, че вляво от тази композиция се намира „звезда“ с 12 сегмента. Тя значи, освен броя на месеците, също и броя на големите космически епохи – зодиакалните епохи, всяка от които продължава по 2 160 години (25 920/12 = 2 160).

Интересно е, че спиралата от „Слънцето“ от Магура има точно 24 пресечни точки с лъчите, които бележат 24 особени момента. Ако разделим 25 920 на 24, ще получим 1 080 години, което е точно 10 периода от по 108 години. В дългото търсене на смисъла на рисунките установих, но по недоказан начин, че един век за културата от Магура е имал продължителност от точно 108 години. Следователно, спиралата около „Слънцето“ действително представлява прецесионният цикъл и дори неговата траектория върху звездното небе. Сами разбираме, че това е непостижимо за слабо развит народ.

Интересно е и друго. Вътрешната окръжност се пресича в 21 точки от лъчите, а вътре в нея има изобразени още 4 обекта – общо 25. Поредно съвпадение с числовите стойности от това магурско изображение е времето, за което слънцето се завърта около оста си – 25 денонощия и 9 часа. Това е само хипотеза, разбира се, но е твърде вероятно да е вярна. Ако е така, следва да попитаме как онези хора са знаели за колко време Слънцето се завърта около оста си. Това ние сме успели да разберем чрез измервания с радари, използвайки ефекта на Доплер. Имали са радари и по онова време ли? Няма следи от тях. Кой знае кое как е било и кога точно е било.

Обобщение на календара от Магура.

Изображение 17. Обобщение на календара от Магура.


Дотук разгледахме отделните символи и тяхното тълкуване от гледна точка на календара, а сега да обобщим. Нарисуваният на стените на Магура календар (Изображение 17) показва завъртането на Слънцето около себе си, завъртането на Земята около него, сезоните, месеците, особените точки, а също и орбитата на Земята при движението й около слънцето. Показва, че има високосни години, зодии, а също отчита и зодиакалния космически цикъл от 25 920 години, който те поделят по някаква причина на 24 части от по 1 080 години – по 10 техни века. Това е твърде много и показва, че това са знанията на една наистина развита цивилизация.

Разбирането на календара от Магура беше предшествано от редица търсения, едно от които е представено тук и касае разпределението на дните от годината по месеци и сезони, а другата предхождаща тема е тук и е относно това имала ли е изобщо Магурската култура месеци.

Advertisements
4 Коментари
  1. vania permalink

    ako tova e proekt na suzdatelia vsichko e zamisleno izchisleno i pusnato v hod da se saomoosushtestviava

  2. До сега всичко сочи в тази посока – че е някакъв много древен и мащабен замисъл.

  3. Rado permalink

    Всичко е много интересно, защо не потърсиш помощ от БАН или някой да работите заедно, за да вървите по-бързо на пред ?

    • Идеята ти е правилна. Просто до скоро ги приемах като „вражеския лагер“, където хората се опитват да потулят по-важните аспекти на рисунките и да ги представят като почти пълни безсмислици. Това си е и една традиция в мисленето. Но нещата отиват към подобрение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: