Skip to content

Морфично поле

януари 28, 2013

Откъс от книгата „Тайните послания на водата“ от Масару Емото
„Има друг свят освен този, в който живеем. Когато погледнем нашия свят от другия, може да видим неща, които досега не сме били в състояние да съзрем.
Д-р Ръпър Шелдрейк от Англия е изследовател, който е насочил вниманието си към създаване на нов светоглед по отношение на света, който не може да видим. След получаване на докторат по биохимия той остава университетски преподавател в Кеймбридж. Същевременно е член на Кралското британско дружество за естествени науки.
Теорията на д-р Шелдрейк е изложена в книга, написана преди около двадесет години. Научното списание Nature обаче отхвърля книгата, като казва, че тя трябва да бъде изгорена. Обаче теорията му стига до сърцата на много хора и проучванията й продължават. Кое така ярко привлича вниманието?
Често се казва, че ако нещо се случи два пъти, ще се случи пак. Може би намирате за странно, че злополуките и престъпленията имат склонност да стават серийно. Като проследим историята и обществените тенденции, може да видим, че общо взето през дълги периоди от време събитията се повтарят. Д-р Шелдрейк се опитва да намери обяснение, като си служи с научни средства.
Учените обикновено използват редукционизма, когато пристъпват към обекти, които не могат да видят с очите си, за да изолират някой материален феномен. Но д-р Шелдрейк прилага съвсем различен подход.
Според неговата теория, когато едни и същи неща се повтарят, се формира морфично поле и резонансът с него увеличава вероятността събитията отново да се случат. Морфичното поле не е енергийно обоснована информация, а по-скоро прилича на план за строеж на къща.
Може да приемем изложеното по-горе като пример на резонансната теория. Д-р Шелдрейк смята, че събитията могат да резонират също както звуците резонират. Той обозначава мястото, където такива събития се натрупват като морфично поле, а феноменът на повтарящите се подобни събития като морфичен резонанс.
Въпреки че теорията бързо бе отхвърлена от Nature , оповестяването й бе прието с внимание от по-непредубедените хора и доведе до сериозни дискусии. Няма съмнение, че д-р Шелдрейк е тръгнал по съществуващите пътища, положени от науката. Трябва обаче да приемете, че теорията му извървява дълъг път, за да обясни тайните, с които традиционната наука не може да се справи.
При типичните дискусии по такива въпроси, разискванията обикновено се превръщат в глицеринови кристали. Защото в първите четиридесет години след откриването на глицерина било прието, че той не формира кристали. Но един ден в началото на деветнадесети век барабан с глицерин, на път от Виена за Лондон, внезапно започва да кристализира.
Малко по-късно, на съвсем друго място, друга партида глицерин също кристализира. Тази кристализация започва да се разпространява и вече всеобщо е прието, че глицеринът образува кристали, когато температурата спадне до 17° С (63° Ф).
Но как да си го обясним?
Когато се оформят кристали (по каквато и да било причина), се създава морфично поле и в края на краищата глицеринът, в съответствие с морфичното поле, започва да образува кристали. Явлението се наблюдава и при много други вещества. Въпреки всички случайности по света, започне ли едно вещество да образува кристали, за него става обичайно да продължи и по-нататък формирането на кристали.
Според д-р Шелдрейк ДНК не е единствената причина хората в едно семейство да споделят едни и същи черти – морфичният резонанс също играе роля. Теорията на д-р Шелдрейк ни помага да разберем и тъй наречените съвпадения (известни като „синхронност“), и феномена „групово съзнание“ (колективна памет) и архетиповете.
Най-важното в теорията на д-р Шелдрейк е, че щом морфичният резонанс се разпростре, той се разпространява в цялото пространство и в цялото време. С други думи, ако е оформено морфично поле, то ще окаже незабавно влияние по всички други места и ще предизвика промени по целия свят.
Когато за първи път чух за теорията на д-р Шелдрейк, не можех да удържа интереса си, тъй като моето изследване на водните кристали не бе нищо друго, освен опит да изразя така резонанса на морфичното поле, че да може да се види с просто око.
В продължение на два месеца при първите си опити да снимам кристали нямах успех, но щом веднъж улових първата снимка, и други изследователи започнаха да успяват. Може би също в резултат на морфичния резонанс.
Морфичното и морфогенетичното поле, а също е полето на навиците са разновидности на концепцията за Стая на страха. Те основата на моето разбиране за рисунките от Магура. Смятам, че последните представляват описание на цялостния процес на създаването на формите и образвите, а също и на полетата и силите, които да ги въплътят в съществуване. Това според мен  значи, че рисунките от Магура описват целия процес на създаването на човека чрез постепенно уплътняване на образите и енергиите.
Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: