Skip to content

Мислене

януари 25, 2013

Учен съм да мисля. Само че мисленето не е универсално и еднакво. То зависи от предпоставките и нямам предвид интелектуалните възможности на индивидите, а заучените мисловни модели. Човек може винаги да ги обогатява.

Но винаги съществува изкривяване и надробяване. Мислите винаги клонят към частни случай и към крайности.

За мен верният начин е, когато се осъществи прозрение, да го осмисля го изобразен и изказан вид. Но често попадам в капаните на мисленето – частните случай, крайностите и гледната точка.

Понеже умът е инструмент, то с него често се злоупотребява. Обикновено несъзнателно и без нарочно намерение, но желанията, страховете, страстите, стремежите използват ума и тласкат изводите в разни посоки.

Има начин това да се избегне и той е да се използва Ур, а не Ум. За ур ще стане дума в следващи статии. Единственото „неудобство“ на ур е, че той не може да се изкаже като ума, той е едно доста дълбоко и цялостно разбиране и усет.

Advertisements

From → Методи

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: