Skip to content

Магура – първообразът на могилите и храмовете

януари 25, 2013

Дълго време българската историческа и археологическа мисъл е била в рамките на интернационалистическия интерес за обезличаване на народите и за създаването на безличната маса от „славяни” и, разбира се, „славянски народи”, което е било основно в полза на Русия, явяващия се в ролята на бащица и по-голям брат, който поради това има естественото право да измисля правилата и да управлява по-малките братя. Това е значело, че откритията трябва да се правят много внимателно и всеки сам да си налага нужната цензура и посока на мисълта. Днес не сме отишли много по-далеч, защото навикът сами да цензурираме себе си все още действа. Навикът да сме угодни някому е все още жив и се толерира. Затова, дори когато откриваме, ние все още внимаваме да не видим. А, ако все пак видим, то се стараем да не мислим.

Това положение, естествено, малко по малко се променя и в последното десетилетие вече е известно и дори се споменава понякога, че е съществувала Дунавската цивилизация, която е била много добре развита. Представителите ѝ са живели преди 10 – 12 000 години или не много след направата на рисунките от Магура според последното предположение за тяхната възраст. Навярно Дунавската цивилизация е изградена на основата на магурското познание. Очевидно е, че при това положение е имало хора, които систематизирано да пренесат знания, които са по-древни от тях самите и са им били добре известни. Наследниците на Дунавката цивилизация със сигурност са предали знанията на хората след тях, защото самите представители на тази цивилизация след време са основали следващата. Те не са измрели, както се казва, до крак, а просто поради някакви причини са загубили дотогавашното си устройство и са преминали към следващо. Това не е идване на нов, неизвестен народ, а е преобразуване на вече съществуващ.

Сцена от Магура, представяща настъпила дълбока промяна в живота

Затова не е учудващо, че през следващите хилядолетия се наблюдава масово въплъщаване на магурски философски елементи в човешкото ежедневие, като един от изразите на това е строителството на могили. Те имат своя древен прототип, който се е отличавал с могъщото си въздействие върху умовете и сърцата.

Рабишката могила (хълмът, в който с намира Магура) се намира в равнината – като могилите. Продълговат е, но в посока север-юг сечението му е много близко до равностранен триъгълник, което впечатлява много силно и напомня на изкуствена структура.

Това е място, на което вероятно се е осъществявала връзката с „боговете“ и полученото чрез нея знание е записано, за да се съхрани и предаде на следващите хора.

Магура е била научно и духовно средище, в което се е преподавало съхраненото древно знание. Оказвала е огромно влияние върху народите и културите, защото обучавани в нея хора са им помагали да полагат основите на обществата си. Помнена е като път към отвъдното и място за просветление – точно като всеки един храм, каквито най-вероятно са били и могилите. С изложеното към края на книгата разбиране за значението на буквите може лесно да се направи тълкуване на думата „храм”. Тя значи „нещо, превърнато в образ, който изпълва ума”. Това нещо вероятно е божественото слово, което обикновено се представя на хората във вид на образ, което значи, че божественото слово се съдържа в света на архетиповете. По този начин, в храмовете хората следва да имат видения. В храмовете светът на архетиповете (божествената промисл) добива ясен образ. Това е, най-вероятно, което се е случвало в Магура. Това е и причината божествената мъдрост да е записана под формата на рисунки.

Рабишката могила, в която се намира пещера Магура

По стените на една от галериите на Магура са изобразени рисунките. Тази галерия е такава, че представлява дъно на пещерата и до рисунките се достига като по коридор, който е изрисуван с поучителни сцени. Това е било и посвещението, като вероятно се е придружавало от запознат тълкувател, т.е. от уста, който е въвеждал ученика в смисъла на изображенията. Дори и в днешно време истинските посвещения се извършват в пещери и хората трябва да извървят дълъг и труден път през галериите. Смятам, че това е отзвук от посвещаването, което се е извършвало в Магура.

За могилите знаем, че имат централно помещение, най-често кръгло, в което има специални места за пребиваване, както и стенописи, предаващи някакво послание, някакво знание. Те по всяка вероятност са повторение на ситуацията от Магура, която се явява първообраз на просветителската дейност.

Към централното помещение на могилите винаги води дълъг вкопан под земята коридор, за да се измине символичен път до познанието. Това преминаване символизира отказването от земния свят и познатото до момента, както и готовност да се скъса връзката с телесното, за да могат умът и съзнанието да навлязат чисти и възприемчиви в хранилището на мъдростта. Там е трябвало да се скъса с досегашните разбирания, за да могат правилно и напълно да се възприемат новите.

Думите Магура и могила имат еднакво построение, което е безценно указание за техния много близък смисъл. А смисълът и построението на думите не са случайни, те са винаги възможно най-точен израз на действителността. Вероятно думата „могила” е от време, когато „мога” е произлязла от „маг”, но смисълът им е много сходен – и двете се отнасят към знание, разбиране и способност. Затова могилите са много вероятни повторения на Магура.

Могила от Мадарското плато

Тази традиция не е спряла до там. Впоследствие всички храмове се изграждат по същата схема. Най-свещеното място е в дъното на храма, където е и олтарът. До там се достига по символичен коридор, а входната врата на храма е на срещуположната на олтара страна. Стените на храмовете са изпълнени с изображения, които разказват за смисъла на живота. Това е най-силно застъпено в Православието по напълно закономерна причина – защото Православието е християнство, което е нагодено според разбиранията на народите от ареала на Балканите, а те от своя страна са имали специфични изисквания към изграждането на един истински храм – така, както го имат в родовата си памет – по древното подобие на Магура и на могилите.

В храмовете се извършват проповеди, които представляват разкриване на „тайнството” пред хората. Откровено погледнато, няма измислена никаква новост, а само повторение и доукрасяване на много древни просветителски подходи, които датират назад до времето, когато са изобразени рисунките от Магура. Вероятно, в самото начало в Магура не е имало нужда  посветен вече човек да разкрива тайнството, защото учениците сами са можели да се вглеждат в света на архетиповете чрез вглъбяване в себе си. В по-късни времена, поради изменението на положението на Земята в космоса и преминаването в нови епохи, вече само малцина са можели да виждат направо в божествената мъдрост и затова те са обяснявали на останалите дълбокото познание. Всички познаваме доскорошния пример на епохата Риби. Рибите винаги се стремят да управляват ума и съзнанието. Рибите се стремят да притежават хората чрез тяхната душевност. Такава беше и отминалата епоха. Преди това е била епохата Овен или още Жертвеният агнец, през която очевидно човечеството и неговите познания се принасят в жертва. Преди нея е била епохата Телец, в която са израствали владетели и империи. В нея се е отдавала огромна почит на земните блага. Виждаме добре, че е било нужно да изчакаме епохата на Водолея, през която магическото изкуство ще бъде отново най-обикновеното нещо в нашия живот. Епоха, в която нещата отново ще бъдат казани така, както са без стремеж към притежание и управление.

Стремежът за контрол над умовете и съзнанията от епохата Риби, обаче, достига до много груби форми на злоупотреба при Църквата, която настоява да е единствен посредник между мъдростта и човека.

По тези аналогии може да се направи извод за въздействието на Магурското учение върху народите и цивилизациите по света – въздействието е било глобално и много дълбоко, но са положени големи усилия хората да го забравят. Въпреки това, магурската философия успява да се прояви по всевъзможни начини, което е свидетелство за огромното й значение. Само значителните неща имат огромно значение. Може да се твърди, че Магурската култура е в основата на целия съвременен свят чрез хилядите клонове, които са породени от нея.

Добро потвърждение на тази теза е превъплъщението на древното магурско познание в днешното Християнство и най-вече в Източното Православие. Това става чрез изминаването на много дълъг път на профанизиране, изопачаване и забравяне на истинския смисъл. А най-вече и чрез старателното му и системно скриване.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: