Skip to content

Звездата на Магребал

януари 25, 2013

Около половин година, преди да вляза за пръв път в залата с рисунките, имах изключителен сън за една звезда. Много години по-късно четох книгата „Тълкуване на сънищата” от Пиер Дако, който е професионален психолог. В тази книга се казва, че сънуването на мандали (симетрични звезди) е предвестник на големи прозрения.

В съня ми на небето се разпука топка и се превърна в особена звезда, каквато не бях виждал преди това.

Звездата на Магребал от съня ми

Този сън ме впечатли много и до сега не съм го забравил, а в онези дни почти не излизаше от главата ми и най-вече особената звезда.

Минаха два-три дни и реших да я начертая, за да не се загуби. Отначало опитвах да я начертая на ръка, но ми се получаваше крива или пък не със същите пропорции. Тогава ми мина през ума да използвам CAD и започнах. Първоначално нямах особен успех, защото не ми бяха ясни пропорциите, а трябва да е ясна формата и построението й. Мислите ми се мотаха още доста, докато по едно време се отпушиха. Започнах с шестоъгълник, в него вписах друг,във втория – трети и така няколко на брой, не помня вече колко. След това шестоъгълниците сами ми дадоха необходимите пропорции и звездата се получи такава, каквато я сънувах. Радостта ми беше голяма.

По това време вече знаех какво е „мандала“. На индийски това означава звезда. Будизмът използва много мандали, в които някакви мотиви се повтарят в кръг (мандалите имат много общо с мантрите и в голяма степен са техни изображения). Гледането на такива мандали довеждало мозъка до по-високо ниво на съзнанието, усилвало мисълта и възвисявало душата. Знаех, че през онази нощ съм сънувал мандала, съвсем истинска. Нямах идея какво й е значението и за какво служи. През следващите няколко дни отделих (не нарочно, но мисълта сама ме гонеше) доста време да мисля върху нея.

По едно време започна да ми се върти някакво изречение из главата, което в крайна сметка звучеше така: «Виж това и то ще остане завинаги в теб, където аз ще живея чрез него и след края на дните». И до сега не съм чувал по-съвършена формулировка на вечния живот, а и на унаследяването на качества. Разбира се, че всичко, което създаваме, поема някаква част от нас заради вложените идеи, трептения, подход и ги предава на всеки, който поне го види. Те остават у него и несъмнено, когато сътворява каквото и да било след това, той ще пренесе и видяното в новото. По тази логика първото появило се нещо във Вселената е дало началото на второто, защото неоформената все още материя е заела качествата на първото и ги е приложила в някакъв свой обем. И така до всички неща, които същестуват сега, а и във всички, които някога ще съществуват. Неумолимо всеки две неща в нашата Вселена са аналогични помежду си, защото имат общ произход. И не може да бъде иначе, защото всичките са част от една и съща Вселена и са построени на основата на нейните закони, иначе не биха принадлежали към нея. Това се оказа мощна основа за намирането на Бог – първородителят на всичко, защото той задължително е оставил своите отпечатъци във всяко нещо. Сравняването на всеки две неща, показва кое е общото между тях и така най-накрая се достига до едно общо за всички неща, което поради това е сам Бог. Защото всички неща трябва да носят Него в себе си и само онова, което се повтаря навсякъде, е Той. Здрава и елегантна логика, която дава пътя към познаването Му, а също и на Неговото слово.

По онова време знаех и за фракталите. Ако вземем едно нещо, един закон, например рвностранен триъгълник, и си измислим начин, по който да го отнасяме към самия него – да кажем, на всяка негова страна долепваме по един нов равностранен триъгълник, който е два пъти по-малък от предния, то ние можем да правим това до безкрайност. От това ще се получи нова фигура, която на вид няма много общо с равностранния триъгълник, и тази фигура няма да е безкрайна по размерите си, а поради безкрайното смаляване на новите триъгълници ще се ограничи до някакъв периметър, който подлежи на математически изчисления.

Новополучената фигура е фрактал – онази област от пространството, която даден закон на развитие изважда от хаоса, която бива структурирана от този закон. Така Господ е отделил светлината от тъмнината – като е бил първият закон в нашата Вселена, а неоформените й части са започнали бурно да го копират. Поради това ние съществуваме във фрактал, създаден от изначалния закон.

Звездата на Магребал е фракталът, показващ как идеята се пренася от едно нещо във всяко следващо по логиката на могъщата фраза, която изписах по-горе. Звездата на Магребал е фракталът, показващ как Бог е сътворил Вселената и как всеки от нас е най-правилно и най-ефикасно да сътворява желанията си, ако ще и това да се нарече правене на магии.

В същия ден, когато имах тази фраза, в главата ми се завъртя и едно име. Магребал (тогава още не бях посетил Магура и нямах никаква идея, че тя ще се превърне в основно мое занимание през следващите години).

Не знам как е при останалите мандали, но тази трепти, когато я гледа човек – тя е жива. След определено време дори започва да се върти около центъра си. Убеден съм, че през това време оформя в подсъзнанието ни знания и идеи, които може и да не бъдат разбрани веднага, но носят огромен потенциал и сила.

Беше ми интересно името Магребал и търсих за нещо подобно в интернет, но единственото, което намерих, беше планината Магреб в Либия. Нямаше дори и една дума, която да се доближава. Две години по-късно забелязах, че съществуват множество очевидно древни думи като Магура, които са построени върху някаква триделна логика. Магребал беше със сигурност от тях. По различни пътища достигнах до виждането, че РЕ има значение на „като”, „подобно”. Тогава проумях, че БАЛ означава бог. Мина още година, преди да разбера, че наистина е имало бог, който се е наричал Бал. Така сам достигнах до името на магурския бог Бал, а след това научих още много за него и за чудното дело на Магребалите. Всичко това ще бъде разкрито тук постепенно.

Минаха около шест месеца след този сън и попаднах без предварително намерение в Магура. Дотогава винаги съм смятал, че посещението й не си заслужава усилията, но в един ден при пътуване от Видин към Белоградчик решихме да се отбием. Тогава видях рисунките и се впечатлих много дълбоко. Веднага ставаше ясно, че в тях се съдържа много знание и разбиране, но оставено от много различен от нашия ум. Разглеждахме и попивахме всичко. След това цяла седмица, щом затворехме очите си, веднага се появяваха образите на фигурите.

Една вечер през тази същата седмица, малко след като легнах да спя и се отпуснах дълбоко в себе си, на тавана на стаята се появи бледа жълта светлина, извита под съвършена дъга. Гледах я дълго, дори отидох на прозореца да видя дали не идва някъде отвън. Но не можах да намеря източника й. Исках да я снимам, но камерата ми нямаше нужната чувствителност, за да я улови. Стоя поне половин час.

След около месец отидохме пак в пещерата, за да направим снимки. При първото ходене не носехме фотоапарат, защото не бяхме подготвени за това. Но, за нещастие, тогава още нямах хубав апарат, а картата-памет беше малка. Можах да направя само малко снимки, но все пак се опитах да снимам всичко. В последствие това се оказа затруднение, защото не всички рисунки се виждат добре – от някои са хванати само части, а други са снимани под неблагоприятен ъгъл. След това затвориха галерията с рисунките, за да ги запазят от унищожение и от тогава не мога да направя нови снимки, каквито са ми потребни за част от проучванията ми. Възможно е, преди да завърша книгата, да успея да издействам нови снимки.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: