Skip to content

Кога са създадени рисунките от Магура? Основни предположения

януари 24, 2013

Кога е направено това, кога са създадени рисунките? Има различни предположения и трябва да е ясно, че става дума именно за предположения. На първо място науката е опитала да ги датира на основанието на подобие с цивилизацията от Месопотамия и заявява, че има рисунки с различна възраст, като най-скорошните са от преди около 6 000 години, а за най-старите не се казва нищо конкретно. Обаче рисунките от Магура са всичко друго, но не и месопотамски. За нещастие, от това допускане се правят изводите, че по стените са изобразени „мечки с птичи крака и секс танци”, което става достояние на широката публика чрез пресата и интернет. Така се нанася ущърб на самосъзнанието на българина като потомък на хора, неспособни да създадат нещо смислено и значимо, които винаги трябва да чакат други народи да ги просветят. Абсурдът на този прочит става очевиден дори и за изказалите го.

Следващият опит за определяне на възрастта е отново върху косвени признаци. В първата зала, близо до входа на пещерата се откриват следи от древни поселища. Решават, че рисунките са правени от живелите в тях. Това е толкова некоректно, колкото и да се каже след 10 000 години, примерно, че пирамидите са правени от сегашните египтяни, защото те са живели там. На тази основа се твърди, че най-новите рисунки са на около 3 200 години, а най-старите – на 7-8 хиляди години.

По-нови проучвания (но отново по косвени признаци) са отместили датировката по-назад: най-старите рисунки са на възраст между 12 и 14 хиляди години, а най-новите – 6 до 8 хиляди години.

Интересен е въпросът защо се настоява, че има по-стари и по-нови рисунки, на основанията на какво, след като самите рисунки никога не са датирани чрез пряк метод?

В края на 2010 година руски учени излизат с тезата, че възрастта им е вероятно да е дори 40 000 години, като допускат, че е възможно да се получава постоянно опресняване на боята от бактерии, които се развиват в рисунъка, защото в него има хранителна среда от прилепно гуано. Едно от възраженията срещу подобна теза е, че това би трябвало да доведе с времето до пренасяне на пигмент около рисунъка и да образува по този начин петно около него. Такива петна се наблюдават при рисунките от Магура, но не се наблюдават на други места. Може би това означава, че магурските рисунки са наистина изключително стари.

В Западна Европа има пещери, в които са нарисувани коне и бизони с цветни бои. Те са датирани на възраст от 20 до 40 хиляди години, а за всички учени е известно, че черните бои предхождат цветните, но никой не се осмелява да допусне, че магурските рисунки може да са чак толкова стари, защото според научните догми по онова време не може да е имало толкова развита култура. Предполага се, че човекът тогава все още не е бил спобен да мисли абстрактно, а е очевидно, че рисунките от Магура са именно абстрактни. Затова съществува негласна научна забрана за тяхното датиране толкова назад във времето. Твърди се, че тогава човекът все още не е бил способен да мисли абстрактно и това е огромна преч-ка да се допусне, че рисунките от Магура могат да са толкова древни.

Освен това, има рисунки в Магура, които в момента са на нивото на пода, а за някои от тях личи, че техни части се намират дори под нивото на пода. Едва ли хората са залягали, за да ги направят. Нормално, човек рисува на равнището на гръдния кош и очите си и малко по-нагоре. Но изпражне-нията на прилепите бавно се трупат с времето, като това повдига нивото на пода и малко по малко скрива рисунките. Сегашното благоустрояване е напрвавено през 1962 година и може да се види за това време колко изпражнения са се натрупали върху него – едва един милиметър! Ако 50 години са равни на 1 милиметър, то 50 см са равни на 25 000 години! А ние не можем да знаем с точност колко сантиметра са се натрупали оттогава, защото покритите части на рисун-ките са унищожени и няма да се покажат при разкопки на пода.

И накрая, има известен брой рисунки, които много силно изпъкват от стената. Боята е направила запечатка на варовика, затова той ерозира около рисунъка, като стената се отдръпва назад, а рисунката остава изпъкнала. Става дума за изпъкна-лости до 15 милиметра. В тази галерия не тече вода, няма ветрове, температурата и влажността са винаги постоянни. При такива условия камъкът ерозира изключително бавно – погледнете стените на избите на стари къщи – за 100-150 години камъкът изобщо не се е загладил, а по всяка вероятно също е варовик като в Магура. На това основание има предположения, според които възрастта на рисунките може да надхвърля и 100 000 години.

Лично аз до скоро предпочитах 9 500 година пр.н.е. по две причини. Първо, такава възраст беше изказана първия път, когато посетих пещерата. Второ, скоро преди това бях чел за множество доказателства за глобална катастрофа именно преди около 12 000 години. Изглеждаше ми напълно логично рисунките да са опит да се спаси знанието в момент на катаклизъм. Освен това попаднах на информация, че според Платон потъването на Атлантида трябва да е станало също около 9 500 пр.н.е. Допълнително, от десетина души по различни поводи съм чувал, че рисунките са направени от атланти. Сред рисунките има една, която добре потвърждава такова твърдение. Не знам със сигурност.

Другата възможност е да са рисувани в продължителен период от време, което също е логично, въпреки че тогава възникват много въпроси около спазването на изначалния им замисъл, а личи добре, че спазен във всички рисунки. Ако ми бъде поискано крайно мнение, не мога да дам.

Дотук беше разискано спасяването на древно знание, което не е известно как е придобито – дали по еволюционен път или е било дадено на хората от някого. Този „някого” може да бъде както извънземни разумни същества, така и някакво надчовешко съзнание – например божество.

Но е възможно и друго развитие, което също е много вероятно, и това ще се види много добре, когато разкажа и за самия район на Белоградчик и пещерата Козарника. Възможно е рисунките са да създавани в много продължителен период от време – от между 1,6 до 1,4 милиона години до преди около 11-12 хиляди години. При пристигането си на Балканите човекът по някое време достига до района на Белоградчик, където с него се случва нещо изключително. Започва за пръв път в историята си да изобразява абстракции – успоредни линии и зигзаги, без преди това да прави реалистични или стилизирани изображения на света около себе си. Очевидно, изведнъж човекът преминава на ново равнище – достига до абстракцията, без да минава през междинни етапи на развитие.

Тезата на настоящата книга е, че този качествен скок се случва точно поради въз-действието на района. На това място човекът е осенен от божествена промисъл, която се опитва да изобрази. Но за първите хора, които са общували направо със света на архетиповете и са получавали знанията си направо оттам, е било трудно да  представят получената информация в аналитичен вид. Представете си умове, които общуват теле-патично и това става чрез предаването на образи. Те нямат нужда да раздробяват информацията на части, защото предават всичко наведнъж. Затова телепатичният ум никога не е имал потребност да анализира света – той направо го възприема и предава така, както е. Но, може би, светът е започнал да се променя и да става все по-плътен, с което телепатията отстъпва. Идва нов свят, в който информацията трябва да се добива, осмисля и предава на порции. Това налага знанието от света на архетиповете (божественото слово) да се сведе до порции.

От една страна рисунките представят развитието и еволюцията на образи от прости и абстрактни към сложни и телесни. Дори там може да се прочете как човекът е бил изтъкан от фини изначални енергии, чрез оформяне и уплътняване. Но може също да се направи и обратен прочит – как сложните образи от света на архетиповете са система-тично разложени на по-прости. Така с времето се достига до идеограмите – това са символи, които предават цяла идея наведнъж. Идеограмите на свой ред са сведени до руни и букви. Така божествената мъдрост е доведена до разбираем за съвременния човек вид.

Интересно е, че и двете посоки на разчитане на рисунките са много логични и по всяка вероятност са едновременно верни. Това е възможно и дори задължително, ако рисуките от Магура действително са божествената мъдрост – тя трябва да дава вярно разбиране във всички посоки на разчитането си и във всички конкретни случаи на своето тълкуване. Това действително се наблюдава при магурските рисунки и е напълно естествено, защото те представят същността на света, а тя остава все така вярна в различните посоки на осмислянето си.

При всички положения изглежда, че замисълът на магурската цивилизация е бил напълно осъществен. Човекът е направен човечен и човечеството е възраждано в цивилизован вид точно благодарение на рисунките от Магура. Има хиляди свидетелства, че древните знания са били използвани за полагането на основите на почти всички съвременни науки, философии и религии. Това твърдение много добре съвпада с множеството факти, че именно от Балканите тръгват ред вълни на окултуряване и просветляване на света.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: